Ние двамата

Пак ще вали.
И пак пороят ще ни свари неподготвени.
Чадър и дъждобран аз нямам
нито ти.

Подслон?
Не съм предвидила. И ти. Нали?
Защото ни събра очакване на слънцето и бистросин
небесен свод.

И пътят,
нашият, върви по логика измислена от нас.
Измислена и истинска и сбъдната по силата
на двойното желание.

Чертаеш
пътя ни със стъпките си алогично криволичещи,
а аз го следвам без да питам и оставям върху твоята
следа.

И после
тръгвам пак внезапно, очертала отклонение, без накъде
да знам, но чувам твоя дъх зад мен като попътен
вятър.

Това е 
пътят ни към слънцето и чистото небе, за двама, аз и ти.
И той изключва всякакво съмнение 
за дъжд.

Без дъжд и слънчева дъга не би видяла никога:))

от капките разложена и се съдържа
във всяка бяла светлина.

Художника попитай, svoboda :-)

Ама "разложена", за което й трябва дифракция, т.е. "обструкция" или с други думи - "дъжд":)

'Why did thou promise such a beauteous day,
And make me travel forth without my cloak,
To let base clouds o’ertake me in my way...'
това си спомних сутринта :-)