2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Селото на баба ми е в шопския край, но първата надгробна плоча в местното гробище датира от годината на Илинденско-Преображенското въстание.
От няколко години на обредната трапеза присъства и един от братовчедите на баба Руми, Гергин. Като дете често карал баба ми да се катери по дърветата да му откъсне ту слива, ту ябълка, ту круша, с единствената цел за успее да надникне под полата й. Като по-голям, в навечерието на основаването на ТКЗС-то общоселското събрание го обявило за „кулак” и го осъдили на смърт, но двама не така убедени комунисти се промъкнали тайно през нощта и го предупредили какво го чака. И Гергин поел по дългия път, който го отвел чак в Америка. Върна се преди 10-ина години, реставрира родната си къща и лятото е селянин заедно с чаровната си съпруга Лота.
Та, когато се върнал за пръв път, оцелелите заседатели от далечната учредителна текезесарска сбирка тревожно се събрали отново.
- Чухте ли, Гергин се е върнАл да го утЕпаме, казал един.
- Абе – усъмнил се друг – може па и да не се е върнАл баш за т’ва.
И за да разсеят неяснотата, посетили „кулака”, а после ракията и новата линия на партията изгладили напълно класовите различия и желанието за мъст първо се разсеяло, а после се изпарило, все едно никога не го е имало.
имам бяло винце, как да нямам :-)
за "онези" времена знам от разкази, но със сигурност е било както казват.
Румен Борисов