Обожавам пътешествията. Едно от нещата, които ме карат да подскоча до тавана от радост и да проявя рядка склонност от статичен да премина в динамичен режим е поканата за път.

 И все пак, в пътуванията най -вече ме привличат не местата, а хората - спътници или живеещи там. Природните и архитектурни красоти винаги си заслужават ходенето, но какво е пътят, ако не стига до близък човек или ако не се измине с любими хора?

 Та така, тялото ми стигна от точка София до точка Лещен заради хора, които към момента на писане няма да се появят на снимките, но пък оцени подобаващо и онова, което мястото предлага.

 (Снимките по-долу са от резервния ми апарат и нямат особени качества, но пък се надявам да родопската атмосфера да се окаже по-силна от фотографската слабост).




Това е общ изглед в дъждовен пролетен ден с уюта на мекия сив покрив от облаци.





Тук щракнах първо стаята от чардака, а после - чардака от стаята. Беше привечер и светлината беше по-скоро мой приятел, отколкото на апарата. Както и е редно да бъде.




 В Лещен има и галерия:



 Както и кръчма. С кюфтета от кълцано месо, плачинки с аромат на истинско масло и доста хубаво кафе. 

 Така че, пътниче, ако минеш през Лещен, не пропускай да похапнеш и да посетиш галерията :-).

Ходил и аз!

кога? Защото, като бях там, не те видях :-).

Ами да си спомня, по Великден на 2008-ма.http://lubara.blog.bg/izkustvo/2009/03/10/bansko-leshten-kovachevica-petrich-solun-strumica.302451

та да мина някои ден.

http://www.galleryleshten.com - тази връзка е всъщност към галерията в селото :-).
ние тръгнахме от София - какво да се прави, местоживеене :-), и минахме през Дупница и Банско - за по-подробно, http://www.bgmaps.com.
заслужаваше си, още повече, че видяхме и Ковачевица - само на 7 км; и едно екоселище.

Да сверим данни - аз бях в една друга кръчма :-). Направо си го таксувам като пропуск, че не съм посетила твоята. По стъпките на Любо, така да се каже.

и приятна тръпка се разля в мен. Отново почувствах онова място, което си описала в поста си. Ние го видяхме в зимно време - м.март.2009 г. и тогава беше заснежено. Но времето беше слънчево :). В Лещен се запознахме с най-възрастния местен и снимахме къщата му, която е на около 300 г. А той спомена, че общо взето къщите в Лещен са били изкупени и обновени от 2-ма столичани и са останали много малко местни хора.
А и къщата, в която сте отседнали ми допадна като атмосфера :).

ако ти е интересно и не си прочела за това наше пътуване, ето ти линк, който моята половинка пусна в блога си:
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2009/11/20/unikalnite-mesta-na-bylgariia-1-chast-leshten.439620

аз малко отзад напред, но - първо благодаря за линка. изпитах чувството, за което пишеш - все едно отново се върнах на това място :-). и аз предлагам линк - към човека в Лещен, който не дава интервюта: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-06-04&article=327225

и аз разбрах, че в селото са останали двама местни жители. тъжно. но хубавото е, че уникалните къщи имат шанс да продължат да посрещат гости.

ако бях къща, сигурно най-много от всичко щях да искам някой да прекрачи прага ми :-).

Аз пък, ако пак отида там, ще се завра в твоята, сигурна бъди! Защото там ще кажат, абе помним я, rummi, помним я!

за което благодарности.

А дали ме помнят - не съм сигурна. Не съм се опитвала да пея, например :-))).

Преди време там имаше още три махали, Крушата, Бърдуче, а третата съм забравил, дали не беше Дряново.

И страхотни малини, вече трябва да са узряли. И една баба Меца, която ми изяде една кофа малини. :)

имаш забележителна памет, човече, за махали, малини и мечки - това с М като начална буква доста ми се набИ на око, казвай сега как се казва музата ти :-)))

радвам се да те срещна! :))

ох, как ме умилиха снимките ти...
нямам думи да ти благодаря, румми.

@ panazea, взаимно е!

@ lila, благодаря. първата и аз си я харесвам - облачно е, дъждовно е, но има уют, а уличката води нагоре - любимата ми посока :-).

И уханно, и красиво:)))