Пролетта дойде - спор и две мнения по въпроса няма и не може да има. Единодушие, съгласие, хармония с пълни шепи да гребеш и да остане да прелива.

 Пролет. Време за ново начало - по-естествено и истинско от новогодишното, например, когато земята е скована, и даже въздухът се е свил от студ.

 Най-уместно ми се струва да започна процеса със себе си и отвътре, и то най-вече с онези щедри и безплатни процедури, с които е наситен светът около мен. Първо - слънце, без да забравям слънцезащитните кремове; второ - въздух - в освободената от промишленост територия на България местата да дишане с пълни гърди стават все повече; благотворна влага; зеленина - радостта за очите е сред най-полезните сред всички познати ми методи за здраве и оптимизъм.

 Добре ще е и да хапна нещо полезно, та се запътих към местните магазини. Първо ми се наложи да мина през построения преди години на мястото на баскетболно игрище търговско центърче. Всеки месец го напускат поне двама търговци; за кратко на мястото им идват други, но после и те си тръгват. Наскоро затвориха магазин за спортни стоки и за детски дрешки. А в едно от освободените места се настани заложна къща.

 Търсех си просто мюсли, по възможност био, но без особени претенции, но няма и няма. Никой не ги купувал, не зареждали. Като гледам оределите рафтове, май и други неща не се купуват. Опитах да компенсирам с плодове и зеленчуци, но не посмях - видът им един изкуствен, като произведени в час по трудово обучение. И се прибрах с едни овесени трици от аптеката. Прясно мляко, какао, мед и орехи с овесени трици - бива.

 И дано в близките дни ми се отвори някое катерене на планина...