Все по-рядко навестявам това място, но то по своему си ми остава скъпо - това е първият ми блог и благодарение на него срещнах виртуално много ценни хора.

И да нямам време за писане, винаги отделям за четене. Донякъде, броят на публикациите в блоговете, които следя намаля с времето и се вмести в тясното прозорче на свободното ми време - което не е добре.

Когато успея да прочета всичко от избраните, отивам в началото на лов за нови текстове и сигурно е чист късмет, но си намирам.

Днес се впечатлих наистина сериозно от нещо, на което обикновено не обръщам внимание - гласовете за блога ми от създаването на станали 11111 благодарение на deathmetalverses, дал един глас след 11110 други, които ценя, защото уважавани от мен хора са отделили време да ме навестят и да изразят съпричастие, интерес, симпатия или... замислих се защо аз гласувам и си давам сметка, че причините са различни, но винаги присъства чувството на споделена мисъл или емоция, към които се присъединявам с едно "щрак" на мишката.

Благодаря на всички 11111 - има магия за мен в тази цифра, може би защото обичам "мнозинството от един" на Хенри Дейвид Торо и ме пленява гледката на много единици една до друга.



Гласове от създаването: 11111