"Ами нямаме какво да ядем, затова ще крадем". Ето една позната реплика и, да кажем, по принцип я свързваме с една определена етническа група.

 

"Ами нямам пари сега за

 

• книга
• учебник
• програма 
• билет за кино
• диск с музика
• и т.н.

и затова ще си ги преснимам, кача от нета или презапиша... Е, не че чак пък съвсем нямам пари, ама мога да си ги похарча и за друго..." Това пък идва от предимно други етнически групи.   Само дето аз не долавям особено разликата в подхода към чуждата собственост, а само към усещането за това кое може да бъде собственост според консуматора на това, което по право принадлежи другиму.   Въпрос на съвест?   Или, все пак, и на възпитание в култура на уважение към труда на другия?   Или на закони и стриктното им спазване?

 

1. Творецът иска да сподели нещо, което е материализирана част от душата му, с колкото се може повече хора /повече хора, отколкото в интернет - здраве му кажи!/
2. Творецът /по-скоро този, който държи правата върху произведението, а това далеч не винаги е самият творец или наследниците му/ иска да печели пари.

Когато взема от приятел книга, за да я прочета, а не отида да си я купя от книжарницата, за да я прочета - ограбвам ли този, който печели от всеки издаден екземпляр? /самият автор не е този, който печели най-много/

винаги ще има.

между другото, има ли разлика между наследяването на имот и наследяването на авторски права? не би ли искал собственикът наследниците му да имат полза от труда му/й?

Всички нямат. Трябва да си помагаме. Да намерим изход. Всеки на своя дерт и с помощта на другите

Авторското право( за книга, картина, музика, скулптура художественото творчество) - има срок 75 години и се наследява и с изтичане срока- свършва.
Техническото творчество, ако има патент има срок- 15-20 години ( наречен монопол!) , според законодателството на страната, издала патента. За издаването на патента и за всяка година от срока ма патента му се плащат такси. Патентопритежателя дава ( продава) разрешения за ползване на патента, наречени лиценз, за което се сключват договори, които задължително се заверяват в Патентното ведомство, в които се описват точно какви права при какви условия( плащане) се дават. Наследниците ползват патента, монопола му при същите условия.

и поради имането можем да си помагаме, не поради нямането...

брагодаря за коментар 2 - полезно и важно ми е да го прочета.