2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
и изморен... Виж,
слънцето залязва,
в своя край
е този ден.
Млад е този свят,
мой мили татко.
Живот напира в него
и плаче
като новороден.
Виж,
слънцето изгрява и
чака ме
нов ден.
Нима не виждаш,
сине,
как ниско
облазите слизат.
И как олово
затиска
хоризонта.
И как
от синия простор
остана
една-единствена
почти невидима
прозирка.
Ех, татко,
колко бистро
е небето.
Като очите
на моето момиче.
Зениците й даже
са лазурни
от вглеждане
в морето.
Нима не чуваш, синко,
на лебеда
последна песен.
Звъни,
при майка ти
ме вика.
Чуй, татко,
лястовица
под стряхата
гнездо си свива,
със ритъма на моето
сърцето й тупти.
Да, сине,
времето е пепел.
през пръстите
изтича с дихание
на черна пръст.
Добре,
че ти не знаеш.
О, татко,
океан е времето,
окъпан от лъчи,
а по вълните кораби
пътуват към мечтата.
Но как ли
да ти го опиша?
Та ти...
та ти не знаеш.