Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2009 11:24 - Поезията - моят живот
Автор: rummi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1420 Коментари: 2 Гласове:
0



...


Сред гора от бетон,

сред човешки чудовища

изгубих се.

 

Не повиках за помощ.

Защо ли да викам

за помощ?

 

Кой изобщо

ще знае

коя съм?

 

Кой изобщо би разбрал

че всъщност, както стоя

на тротоара и съм

там, където съм -

всъщност съм се изгубила...

 

Кой изобщо

би се досетил,

че аз

всъщност съм аз...

 

Реших –

ще си напиша писмо.

Ще напиша

къде точно стоя -

 

на тротоара,

всред гората бетонна...

И край мен преминават

човешки чудовища...

 

Ще го получа –

няма как иначе.

Знам си адреса.

 

Ще се втурна

насам

по най-краткия път.

 

И когато стигна

до точно тази плочка

на тротоара,

ако имам късмет,

ще се намеря.

 

Защото иначе

няма да има

вече на кого

да напиша писмо.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wishforamiracle - За мен това
16.05.2009 12:08
е най-трудното и същевременно най-сладкото нещо-да намеря себе си...да получа "моето" писмо, за да се открия...надявам се някой ден да се видя на тротоара..сега съм само стъпила на пътя...колко ли е дълъг той..докато стигна тротоара...а след това ?....

Поздравления за прекрасното стихотворение...Докосна ме и деня ми стана..някак....различен...ние с теб ще открием себе си..защото знаем,че сме се загубили... Желая ти прекрасен ден ДНЕС и усмивки
цитирай
2. rummi - wishforamiracle,
16.05.2009 14:37
благодаря :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 826526
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13758