По неделно време, бавно и лениво, реших да спазя едно непоето обещание - да започна да записвам някъде и някякси това, което иначе предпочитам изговорено. Цял живот вярвам в свещеността на написаното върху пясък, облак, сняг; на казаното и отлетяло на мига; на неповторимостта на повода, на срещата, на докосването. Защото имат свойството да се случват сега и да препращат в бъдещето. И имам страх - че написаните думи като котви тежат и като магнити теглят в посока назад. А назад не обичам да се връщам.

Някъде навън броят до 12 и за да победя веднъж завинаги тази неприязън към погледа през рамо  извадих калкулатор. 2008 -12=1996 Е, не знам какво да кажа, освен това, че 1 за тези принцове и принцеси е точно в навечерието на политическата и финансова криза, след която за пореден път след 1989 останах в състояние на вакуум: отново приятели, роднини, колеги, съседи, познати и други категории скъпи на сърцето ми хора за които може и в момента да не се сещам поеха навън, извън и нанякъде другаде; а портфейла, сметката и другите местонахождения на парични знаци показаха 0. Ново начало на броенето. Живот от нулата и отначало.

От това време така на прима виста се сещам за една случка: в един от тогава популярните мини-маркети, или магазинчета, срещнах бивша колежка. Държеше в ръка цялата си месечна заплата, с която можеше да купи или  кутия прах за пране, или килограм захар. Тогава тя беше учителка.

Признавам си, стана ми интересно. Ще се опитам да проследя по години събитията, които са преминали край този випуск 2008; историята, която сме писали докато те са преминавали през 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12.

Но засега стига домашно. Неделя е.