Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2008 00:27 - Преди и Сега
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2238 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  • преди обикалях София на велосипед, с ролкови кънки вързани на багажника. Често захвърлях велосипеда на алеята на някой от парковете, връзвах кънките и летях час-два из парка. След това се опитвах да си спомня къде точно съм оставила колелото, намирах го - и обратно на улицата. Сега обикалям града на маршрутно такси тип душегубка. Често ми се иска да сляза така, веднага, все едно колко ми остава до мястото за където съм се запътила. Да сляза и да ДИШАМ.
  • преди живеех в къща с двор. На улица, която не беше павирана, асфалтирана или нещо подобно. Пред къщите имаше пейки, а улицата и дворовете бяха наша територия - на децата. Сега живея в блок. Пред блока има пейка и денем там сядат възрастни дами, а вечер деца от всички възрасти играят карти, предимно. Не знам какво да кажа за територията.
  • преди любимата ми улица беше Шишман. По неясни причини. Обичак да вървя напред-назад, от опашката на коня до Свети Седмочисленици, църквата. Сега тази улица ми е нужна - има полезна аптека на един от ъглите, и магазин за здравословни хранир и други полезни места. Обаче атмосферата изчезна някъде.
  • преди  в градинката на Кристал имаше чешмичка с бронзово момченце отгоре. Спирах често да пия вода. И се усмихвах на момченцето, защото ми беше повече от приятел при тези чести срещи. Сега момченцето го няма, а насреща стои една огромна страшна глава. Страх ме е от нея. Защо е там?




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Аз също...
26.05.2008 11:06
Аз също съм писал доста неща в този дух, но незабавно бивах атакуван от озверелите провинциалисти, които съсипаха града ни. Красивата и спокойна София от нашето детство.
цитирай
2. rummi - Колективните спомени
26.05.2008 11:43
Непременно ще прочета всичко в този дух от berlin. Колективните спомени понякога имат силата и да възраждат.
Спокойствие и красота се постигат трудно с повече хора.
Имам специална история за това, но ще я разкажа друг път.
цитирай
3. анонимен - УВИ
26.05.2008 12:14
спомените си от детството публикувах във www.bale.blog.bg, но администраторите изтриха всичките ми статии, смениха паролата ми и сега пишат глупости от мое име, с цел да ме злепоставят пред уважаемите съблогери :-(
цитирай
4. rummi - Брей!
26.05.2008 22:26
Ако ходенето на работа е удоволствие, то си струва да е дълго, ketbdloo. Ми не знам, и аз си купих трошка, обаче трябва да си спомня как се кара кола. А и това ако е каране - само тръгваш и спираш. Извън БГ-то съм виждала по задръстванията как хората си носят нещо за правене - един се бръсне, друга се гримира, трети закусват. Е, не съм виждала жена да се бръсне, например. Или мъж да се гримира. Което автоматично означава (от моя гледна точка), че си струва да поживея още.
цитирай
5. lubara - Шишман, че и на мен ми беше любима. ...
25.04.2009 16:49
Шишман, че и на мен ми беше любима. Особено много, когато след училище с едно момиче тръгвахме до Алабин, да я изпращам. А то по едно време от Алабин идваше до Хемус, с трамвая, за да отиваме по тъмни зори по Крум Попов до същия Шишман. За да съзряваме за живота!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 827001
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13758