Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2008 13:30 - 5ko.come - част 2
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1138 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 00:14


Под хороскопа се мъдреше талонче за безплатна обява и Петко, привикнал да налита на всичко безплатно, не устоя, разбира се. Изряза го прилежно с ножичка за нокти, останала от неизвестна мадама, минала и заминала покрай жилището му. Те редовно си забравяха по нещо, особено откакто му спряха тока и най-много спомени имаше от тези, дето си тръгваха я вечер, я нощем, я рано сутрин по тъмно. Закономерност.

Петко приглади криво изрязаното пръвоъгълниче и се зачуди какво да обяви. За продаване нямаше нищо, но... И внезапно му светна.

Петко плю още веднъж вдясно, както си правеше по навик, и с едри четливи букви написа: “Отдава се съпруг под наем. Цени по договаряне. Мога да седя на фотьойл, да чета вестник, да гледам телевизия и да пия питие по избор на наемателката. Мезето незадължително. “

Тук знаците които му се полагаха свършиха и Петко се охарчи някоя и друга стотинка да пусне билета си за щастие в близката поща, където с гърдестата дамичка зад гишето си беше имал това-онова на времето и тя не устоя да се бръкне и да му върне стотинките за марката, като прибави още малко, достатъчни за кафе от автомат. От самото начало се зададоха ясни знаци, че инициативата му ще се окаже успешна и звездите не лъжеха. Дори със стара дата. Брей, астроложка му стара....

Мина почти цяла седмица, в която Петко я караше на малки почерпки от хора, хванати в момент на слабост. Поддържаше форма с лягане по мръкнало, поради което ставаше рано и гладен, пак поради което се сдоби с леко кльощава фигура и май-май все по-малко заприличваше на типичния съпруг с шкембе, но... никой не е идеален. Добре че поне телефона му беше още включен – жест от една жена пак, която се отби за два-три дни щото била в командировка, а чакала важни обаждания и се изръси с някой и друг лев. И същия тоя телефон взе, че звънна. 

Не беше звънял от седмици – смееше ли някой да му се обади. Всичките му познати, приятели и роднини до девето коляно знаеха, че това си е риск, при който все губеха минимум 1 бира. Но сега звънеше. Петко изпита позабравеното чувство да вдигне слушалката. Оттатък се чу женски глас: “Ало, подали сте обява за съпруг под наем”.

На Петко в първия момент гърлото му пресъхна.

Но при мисълта за питието и мезето моментално се оправи и леко дрезгаво отвърна: “Да?”

“Имате ли препоръки за длъжността?”

“Ама как, разбира се” – отвърна Петко, като пред очите му като на лента преминаха десетина съседки, начело с пощаджийката, които като нищо биха драснали нещо в този дух, за да спестят от почерпки, а и като жест към добрите стари времена, разбира се, когато Петко все още взимаше помощи и можеше да бъде щедър в рамките на социалните пари.

“Тогава се явете утре в 8.00 сутринта с препоръките в кафето на ъгъла на “Х” и “У”. Ще бъда в бял костюм, черна чанта и обувки…

 

***

...следва продължение...



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Става интересно!
20.07.2009 17:45
Става интересно!
цитирай
2. rummi - Любо,
21.07.2009 22:11
радвам се :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 593813
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13702