Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2008 07:51 - 5-ko.come - част 3
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1625 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 29.04.2009 00:14


Червенокоса съм” – каза гласът и хлопна телефона, но в ушите на Петко все едно прокънтя одата на радостта. До вечерта разви бурна активност и преди да падне мрак разполагаше с цели 15 препоръки – 5 написани от мъже, но по почерка нямаше как да се подразбере. Там беше описан като почтен, надежден, добросърдечен, кротък, търпелив, толерантен, всеотдаен и все от рода качества, които ако не друго, то със сигурност можеха да направят от един човек безработен за поне 10 години, а след това да го издигнат до умрял от глад.

Още в 8 без пет Петко цъфна пред кафето. Видът му беше на съпруг –ветеран: брадясал, с провиснал анцуг, мърлява риза и пантофи. По масите не се мяркаше червенокоса в бял костюм, затова предпочете да изчака прав до сандъчето със здравец. За съпруг под наем изглеждаше идеално, но за клиент... Е, не чака дълго – дамата беше от съвременните градящи кариера и се яви точно на часа. Явно беше и фрашкана с бизнес нюх и интуиция, защото вместо да седне на някоя от празните масички спря пред Петко и попита направо: “Вие ли сте по обявата?”

“Аз” – отвърна Петко и се изправи в стойка мирно, непрактикувана от казармата.

Дамата го измери само веднъж с поглед от глава до пети и той явно й внуши доверие, защото каза:

“Живея в кооперацията отгоре. Заповядайте направо там.”

Петко послушно последва тънките черни токчета, краката в бежов чорапогащник, бялата пола до коляното и всичко останало нагоре. Асансьора ги заведе до третия етаж, бронираната врата с пет-шест ключалки се отвори и Петко влезе в жилище като от рекламите по телевизията. Беше тихо и не миришеше даже на кафе.

Дамата му посочи една врата, зад която се оказа хола и Петко влезе. От пръв поглед разбра, че ИСКА тази работа. Фотьойлите бяха примамливо широки, меки и с гледка към телевизор, който заемаше половината стена. От мечтите го откъсна гласа на дамата:

“Препоръките, моля!”

Петко подаде листовете без да откъсва поглед от телевизора. Дамата ги прехвърли набързо, след което също така бързо изстреля:

“Нает сте на изпитателен срок от една седмица. Работите от 6 вечерта до полунощ, без събота и неделя. Ключа взимате от портиерката в 6, а в полунощ просто затваряте вратата отвън. Бара с напитките е под телевизора, бирата е в хладилника, там са и мезетата. Заплащането?”

Петко се стресна.

 

 

***

...следва продължение...




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Това ми прозвуча като онзи социа...
20.07.2009 17:47
Това ми прозвуча като онзи социалистически виц, когато един новоназначен продавач-месар се учудил " Ама и заплата ли има ? ".
цитирай
2. rummi - lubara, аз чувам
21.07.2009 22:06
че и в днешно време имало длъжности, за които си заслужава даже да си плащаш, че да ги работиш.

а това за месаря го бях забравила :-))) мерси, че ми напомни.
цитирай
3. lubara - Добро утро, rummi !
22.07.2009 08:00
За да бъда точен, това беше една карикатура във вестник " Стършел". Каква бабанка беше изрисуван месаря, ясно ти е !
цитирай
4. rummi - lubara, "Стършел" в едни времена
22.07.2009 11:28
беше институция. спрях да си го купувам, когато започнаха да пишат за политика, при това доста тенденциозно. не знам дали още го издават.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 593813
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13702