Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2008 09:45 - 5-ko.come - част 4
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1102 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 00:15


До този момент така и не беше помислил колко да поиска. За човек, за когото и една бира е манна небесна да поиска и пари задето го черпят досега беше немислимо. Но трябваше да каже нещо, и то бързо. Умът му се пробва да заработи, но си личеше че е отвикнал, защото не искаше и не искаше да роди нищо.

 

-Ъ-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь, проточи Петко.

 

-         Да? – нетърпеливо го прекъсна дамата.

-         Ами....

-         Да?

 

Петко разбра, че трябваше да каже цифра, та каквото ще да става, но единствената която се въртеше в главата му в момента беше на етажа до който се качиха с асансьора – да не вземе да го забрави като идва пак, затова бързо каза:

-         Три.

-         Три лева? На час?

-         Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, на час, потвърди Петко, без изобщо да осъзнава какво казва.

-         Но споразумението е окончателно.

-         Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, окончателно – потвърди Петко, решен да се съгласява с каквото му кажат, или поне да не мълчи.

-         До 6, тогава. Вашият фотьойл е този отдясно, дистанционното е на масичката. Това е. А сега, довиждане – и дамата му отвори входната врата, до която Петко така и не разбра как е стигнал. – Между другото, казвам се Цветанка.

 

По пътя обратно до в къщи му се виеше свят и Петко не можеше да разбере на кой свят се намира. Но където и да се намираше, приличаше на рая. Чуруликаха птички, течеше алкохол – вероятно скъп, миришеше на мезета – със сигурност тънки, под задника му беше меко, а в джоба му обещаваха да се гушнат 3 левчета.

 

Ама какви ти три! – стресна се изведнъж Петко и бясно запресмята. Мозъкът ме не беше служил за калкулатор от незапомнени времена и трудно включи, но все пак успя на пръсти да преброи 6 часа на ден работни. И спря. Да ги умножи по три изглеждаше като светотатство и предизвикателство към добрия шанс. Затова Петко спря да смята – сигурно това се случваше на богатите, те нямаше нужда да смятат, защото от небето върху тях валяха пари, които нямаха свършек. Петко се прекръсти и хукна право към в къщи, защото всеки по пътя му изглеждаше като подозрителна персона, която е наострила зъби да го лиши от неочаквания шанс, който го беше сполетял. Който има гърне злато, заключи Петко, не се мотка по улиците, а се заключва в къщи да си го пази. Да-а-а-а, помисли си Петко, ясно защо са самотни богатите.

 

Прибра се, заключи и се тръсна върху дивана изтощен от емоции. Притвори очи и точно в този момент телефона звънна. Петко го погледна със страх:

-         Размислила е.

 

Но все пак вдигна с вид на обречен.

 

-         Добър ден – чу женски глас, но не беше гласа на работодателката му. – Дали сте обява...

***

...следва продължение...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubara - Ха сега, ще има наддаване!
20.07.2009 17:49
Ха сега, ще има наддаване!
цитирай
2. rummi - lubara, няма как.
21.07.2009 22:05
конкуренцията е свирепа :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 593781
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13702