Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2008 09:30 - 5ko.come - част 7
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1105 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 00:16


Петко я пое, смънка нещо неразбираемо и се потътри към изхода, като за по-сигурно гледаше право пред себе си и опипваше с крак пода, все така хлъзгав.

 

Навън вече грееше ярко и направо ослепително слънце. Съзнанието на Петко беше замряло до положение на хибернация. Затова се концентрира върху простите неща, като да се върне в къщи, да пусне пердетата и да зарие глава под възглавницата. Така и щеше да направи, но още от вратата чу как телефона звъни.

 

-         О, не – помисли си Петко и пътьом го изключи. След което хвърли око към часовника, който показваше 11, пресметна че до смяната му остават цели 7 часа и 6 до тръгването и изтощено се просна върху дивана. Зари глава под възглавницата и отдолу го лъхна на застояло, прах и спомени. Вярно, живееше бедно, направо мизерно, но това сега започваше да го плаши. Направо потрепера от ужас като си помисли, че вече май щяха да минат в историята разните приятни моменти на блажена скука и леност, посветени на размисъл как точно да си изпроси една бира. Пред очите му минаха всички онези мигове, които беше ненавиждал и заради които беше ненавиждал себе си. И установи, че май му бяха станали скъпи.

 

Скъпи или не, имаше достатъчно други скъпи неща за които да мисли, като тока, парното и телефона. Така че връщане назад нямаше, пък каквото ще да става. Петко нави часовника за 4 часа и моментално заспа.

 

Когато звъна го върна към реалността Петко потри очи и се опита да си спомни защо точно става по този забравен от години начин и като се сети, навлече анцуга и чехлите и бавно се потътри към апартамента на Цветанка. Стигна навреме, макар че нямаше кой да забележи този подвиг. Взе ключа, отвори вратата и се намести удобно във фотьойла. Никак, ама никак не се чувстваше като у дома си и като пълноправен съпруг. По-скоро се чувстваше като навлек, който по случайност е попаднал в чужд дом и определено се чувства не на мястото си. Но работата си беше работа – и Петко дисциплинирано се запъти към хладилника. Отвори го и хлъцна: огромната вътрешност на уреда с чудовищни размери изскочи предимно ярка светлина, а насред голямата бяла пустош се мъдреха единствено кашонче бира “Туборг”, две опаковки нарязани салами и още една с някакъв непознат вид сирене. Също нарязано.

 

Петко извади цялото съдържание върху масата и се огледа за чинии и чаши. В къщи си пиеше направо от бутилката, но в тази обстановка май този стил не вървеше особено. Започна да отваря двайсетината вратички една по една, но във всичките имаше само едно единствено нещо – нищо. Е, не съвсем, защото в едно от шкафчетата имаше пет-шест чинии и дванайсет чаши. Подреди мезето – докара го даже на красота, и го пренесе в хола заедно с две бири и чаша. Реши да не търси вилиците – стигаше му за днес и това.

 

Следващото препятствие беше дистанционното. Петковия телевизор си се пускаше от копчето, а за да смени програмата натискаше друго копче. Тук случая не беше точно такъв, но природната интелигентност на Петко, съчетана с гледането на реклами помогна – и не след дълго той пусна телевизора. Само дето беше на някаква тъпа програма за мода

 

***

 

 

...следва продължение...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - и ти използуваш думатанавлек. странно. харесва ми
21.10.2008 22:30
цитирай
2. rummi - навлек си е хубава дума,
21.10.2008 22:41
изразителна някак :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 593813
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13702