2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1569 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:16
Петко я пое, смънка нещо неразбираемо и се потътри към изхода, като за по-сигурно гледаше право пред себе си и опипваше с крак пода, все така хлъзгав.
Навън вече грееше ярко и направо ослепително слънце. Съзнанието на Петко беше замряло до положение на хибернация. Затова се концентрира върху простите неща, като да се върне в къщи, да пусне пердетата и да зарие глава под възглавницата. Така и щеше да направи, но още от вратата чу как телефона звъни.
- О, не – помисли си Петко и пътьом го изключи. След което хвърли око към часовника, който показваше 11, пресметна че до смяната му остават цели 7 часа и 6 до тръгването и изтощено се просна върху дивана. Зари глава под възглавницата и отдолу го лъхна на застояло, прах и спомени. Вярно, живееше бедно, направо мизерно, но това сега започваше да го плаши. Направо потрепера от ужас като си помисли, че вече май щяха да минат в историята разните приятни моменти на блажена скука и леност, посветени на размисъл как точно да си изпроси една бира. Пред очите му минаха всички онези мигове, които беше ненавиждал и заради които беше ненавиждал себе си. И установи, че май му бяха станали скъпи.
Скъпи или не, имаше достатъчно други скъпи неща за които да мисли, като тока, парното и телефона. Така че връщане назад нямаше, пък каквото ще да става. Петко нави часовника за 4 часа и моментално заспа.
Когато звъна го върна към реалността Петко потри очи и се опита да си спомни защо точно става по този забравен от години начин и като се сети, навлече анцуга и чехлите и бавно се потътри към апартамента на Цветанка. Стигна навреме, макар че нямаше кой да забележи този подвиг. Взе ключа, отвори вратата и се намести удобно във фотьойла. Никак, ама никак не се чувстваше като у дома си и като пълноправен съпруг. По-скоро се чувстваше като навлек, който по случайност е попаднал в чужд дом и определено се чувства не на мястото си. Но работата си беше работа – и Петко дисциплинирано се запъти към хладилника. Отвори го и хлъцна: огромната вътрешност на уреда с чудовищни размери изскочи предимно ярка светлина, а насред голямата бяла пустош се мъдреха единствено кашонче бира “Туборг”, две опаковки нарязани салами и още една с някакъв непознат вид сирене. Също нарязано.
Петко извади цялото съдържание върху масата и се огледа за чинии и чаши. В къщи си пиеше направо от бутилката, но в тази обстановка май този стил не вървеше особено. Започна да отваря двайсетината вратички една по една, но във всичките имаше само едно единствено нещо – нищо. Е, не съвсем, защото в едно от шкафчетата имаше пет-шест чинии и дванайсет чаши. Подреди мезето – докара го даже на красота, и го пренесе в хола заедно с две бири и чаша. Реши да не търси вилиците – стигаше му за днес и това.
Следващото препятствие беше дистанционното. Петковия телевизор си се пускаше от копчето, а за да смени програмата натискаше друго копче. Тук случая не беше точно такъв, но природната интелигентност на Петко, съчетана с гледането на реклами помогна – и не след дълго той пусна телевизора. Само дето беше на някаква тъпа програма за мода …
***
...следва продължение...