На днешния ден, някога, някъде там (или тук) се е родил един спасителен остров с име Анна Колчакова.
Честито!

Ето какво казва тя:

"Ние – самотни спасителни острови –
търсим някого – да го спасим."

Е, ние идваме :-)

Не знам. Бил съм на странни места. Места където времето е спряло. Селцето което описах днес с Котката и Белия вълк съществува. Северно от Кюстендил. Бях там в същата къща и всичко е точно така както съм го описал. Бил съм пак в такава къща но в р(Русия. всичко беше оставено като че ли хората току що са излязли от къщата. А в нея поне от 100 г не беше влизал човек. На вратата пишеше 1812 г. беше идълбано над вратата. В Родопите съм бил на място обитавано по рРимско време. И там имах същото укещане. Странен живот имам и на странни места съм бил. Като че ли ме е водил някой. Знаеш ли за Висарион в Русия. Аз бях там в същите сел пет години преди да отидат те. А островите. Не знам.

интересно, че възприемаш живота си като странен. необикновената съдба не се пада на обикновени хора. винаги ми е било странно да чуя "обикновените хора" - общувам предимно с такива, и не рядко се оказва, че животът им е един роман, не измислен и написан, а истински. особено в историческите времена, които "населяваме".

необикновеността на живота ти сигурно се дължи и на начина, по който възприемаш и усещаш света. затова и историите ти носят нещо магическо.

чета разказите ти с удоволствие (казано не като стандартна фраза) и наистина не намирам думи, с които да ги квалифицирам. засега.

имаш сетива, с които да изследваш човешката душа. успех!