Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2008 22:13 - 5ko.come - част 9
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1063 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 00:17


Най-долу се виждаха чифт изтъркани пантофи, кафяви, прокъсани точно на пръстите и от едната даже стърчеше чорапа му – тъмнозелен, от един чифт, дето му ги подари една от комшийките, женена за военен. По-нагоре започваше долнището на анцуга, в цвят сиво син, с бели ивици отстрани, с торби на коленете и доста петна от коляното нагоре – спомен от самотни закуски, обеди, вечери и почерпки в кварталните кафета и кръчми. Кажи-речи всяко петно помнеше откъде е. Имаше едно романтично – от лютеница, като се хранеха с филии рано сутринта с Ганчето от Перник, която му гостува цяла седмица. Тя си беше от ония жени, нормалните, и като го накапа – веднага хукна към банята да го пере, но петно така и си остана. Кафявото изгоряло беше от цигара – тогава още пушеше, когато имаше пари за цигари, но беше хвърлил око на една засукана продавачка от магазина срещу кафето. Тя му беше споменала, че не понася мъжете пушачи и той, като я видя да идва, смота цигарата под вестника дето четеше. На едно място имаше по-бяло – това пък от латекса, с който беше решил да си боядиса кухнята... Както се очертаваше, май долнището му имаше по-интензивен социален живот от него самия, а и помнеше по-дълго.

 

Над долнището висеше стара блуза от трико, нещо като зелена, подарък от Нинчето от Пазарджик. Тя остана навремето два месеца – колкото продължи сръднята й с мъжа й. С нея нищо романтично не се получи, но затова пък му останаха доста материални спомени. Накупи му доста неща, даже хладилника му беше от нея.

 

Най-интересната част започваше от разтегнатия ластик на блузата около врата. Оттам започваше една глава с лице, което Петко не беше поглеждал с дружеско внимание от доста време. И защо ли. Но сега беше друго. И точно в този момент телефона звънна.

 

От огледалото в него се впериха две очи, в които беше стаен смъртен ужас. Телефона! Да го вдигне, или да не го вдигне? Беше точно на една ръка разстояние, върху нощното шкафче и пронизващия му звук цепеше тишината като горещ нож масло. Защо не се разбра с Цветанка за телефона? Ами ако търсят нея, за кого да се представи? Ами ако беше майка й?

 

В очите от огледалото блесна решителност. Ще види тя кой е мъжът в семейството. Под наем, под наем, ама съпруг. Сграбчи слушалката и с тон, в който определено звънтеше рязка, решителна струна, каза:

 

-         Ало!

 

 

...следва продължение...




Гласувай:
0
0



1. iliada - Започва интересно
20.06.2008 05:32
и ще чакаме продължението!
Поздравления!
цитирай
2. rummi - благодаря :-)
20.06.2008 15:38
наскоро един приятел ми писа : "не знаех, че пишеш". канех се да му отговоря : "ами то и аз не знаех, че пиша". в смисъл, че малко на шега започнах. и се радвам, че е интересно на iliada :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 593791
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13702