Предлагам на гърба на всяка бюлетина да се отпечатат с много ситен шрифт - поради изобилието от материал - псувни, ругатни, попръжни и прочее, с които току-що гласувалият избирател да се обърне към партията или "личността", за която е подал гласа си.

Бюлетините след преброяването да се връчат на въпросната партия или "личност".

Глас народен! Време е да те чуят!

Знаеш ли колко им пука!
Мечтая си да има закон:
Чл.1 Депутатската заплата = на средната за страната (България).
Чл.2 Депутат не може да има в джоба повече от равностойността на минималната пенсия (в България).
Ако стане това ще търсим депутати, както американците съдебни заседатели - чрез жребий, да изпълнят дълга си към Родината...

Мечтата ти е споделена! Вече до колко може да се сбъдне, не знам.

Всъщност, Чл. 1 е реалистична и лесно постижима цел, ако навлязат масово бизнес партиите. На тях едва ли ще им пука за заплатата.

Чл.2 също може да стане факт - вместо в джоба пичовете (пичките - ж.р.; ед.ч. на пич)(много мразя хем да съм сексистка, хем да ми личи) си носят дребните в карта - кеша вече не върви чак дотам.

P.S. Ако по някакъв начин накърнявам Вашите чувства, сър, с посвещението на предишния си постинг - моля най-учтиво да ме извините. And if you let me know, тутакси се втурвам да редактирам.

Просто не го бях прочел :)
Е, в диалога с gantree подчертах ясно - искам да гласувам, но не намирам за кой. Компромисните варианти не ме задоволяват, в смисъл - отрицателен вот, невалидна бюлетина и т.н. Но пък от valsodar и янчев разбрах, че се връща Жорж Г., което коренно променя предизборната ситуация! Кой не би гласувал за този народен трибун, поет, ездач, шушофил и т.н., и т.п. :)))

Представям си го как води конницата яхнал Деси, с китара вместо меч. И пее ли, пее на американски български.