2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4727 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:18
Дойде съботата, а с нея и невижданото и неусещано преживяване – пазара. Точно в 8.30 Петко надзърна иззад автобусната спирка и установи, че Илиева (малкото име на кандидат-годеницата още не му беше известно) още не се е появила. Той реши да изостави тактиката на наблюдение и изчакване и да застане пред входа. Е, Илиева можеше и да не дойде, но... мисълта едва беше преминала през ума му, когато Илиева се появи – леко начумерена, накокошинена, и въобще – ярка отвсякъде. Без да промълви и дума блъсна с лакът един случайно изпречил се пред нея мъж и решително се отправи към първия попаднал пред погледа й магазин за мъжки дрехи, спортни. Влезе, измери с поглед стоката, към нея се спусна продавача с мазна усмивка, тя посочи безмълвно няколко панталона и два пуловера, без да каже дума ги подаде на Петко, а после посочи с поглед пробната.
Той първо се навря в пуловер номер едно, после подбра чифт дънки от купчината и допълни ансамбъла. Хвърли един поглед върху резултата, хареса мъжа тип мачо – небрежен и нахакан, завъртя се два-три пъти пред огледалото и накрая рязко дръпна завесата. Илиева му хвърли само един мигновен поглед и направи кисела физиономия.
- Пробвай панталона - каза тя отсечено като някякъв фелдфебел, издаващ заповед на войник-полуидиот и дръпна завесата така рязко, че пробната се разтресе.
Даааа, тази работа определено започваше да се закучва, обаче така или иначе Петко не губеше нищо, освен достойнството си, което така или иначе си го имаше само теоретично, а на практика не използваше. Затова сръчно се хвана на работа и обу панталона. Е, не беше негов стил, но то и стила беше нещо под въпрос, също като достоинството.
Петко възпроизведе нещо като усмивка и се появи иззад завесата пред Илиева тихо, с елемент на изненада, един вид. Дали от изненадата или наистина го хареса, но този път тя почти се усмихна, хвана наръча пуловери и панталона и набързо плати на касата. А после продължиха. След два, или може би три, или може би пет часа, сред безкрайно повторение на все същата процедура пазарната вакханалия най-после свърши и двамата излязоха от портите на този малък пазарен Вавилон.
Там Илиева спря и отново заоглежда Петко изпитателно. Прав, изпотен, натоварен с покупки, безмълвен, той примигваше като плъх в брашно и определено нямаше да поеме инициативата. В края на краищата, тя беше началника. А той – просто наемник.
...следва продължение...
Поздрави и творческо вдъхновение за продължението;)
благодаря за поздравите и пожеланията
Очакваме продължение!
А.
Няма да се надлайвам с раздаващите опредлеения за другите. Убедил съм се, че е загубена кауза:).
А.
В случая говорим за второто, разбира се, но е все същото:)!
А.
сега така ли е? щото ако и сега не е така, от утре ставам блондинка :-)
А.
А.
А даже нямах нужда от лаврово венче, но настоя да ми подари-как да й откажа на жената:)?
А.
А.
А.
иначе дафиновия лист щеше да си остане нереализиран :-)))))))