Имало едно време почти осем милиона дечица, дечицата на тато. Малко, много малко от тях били непослушни. На тях им взели къщичките, фабричките, корабчетата, изобщо всичко каквото си имали и ги пратили да живеят далеч, далеч от къщи. Или в онзи свят, по-добрия.

Но повечето дечица били послушни - те обичали да слушкат, да папкат и да спинкат. Всъщност, слушкането и спинкането вървяли ръчица за ръчица. Въпросът с папкането стоял малко по-иначе. На малко, много малко от послушните дечица се падало по-голямото и вкусно папкане. Те били любимите дечица на тато. За останалите оставало по-малко, но по равно. Затова тези многото не се биели и мразели много, защото просто нямало за какво. И всички били доволни и щастливи, докато не дошла мама демокрация, която прогонила тато.

Дечицата осиротели. Да, имали си мама, но тя била вдовица, сама жена, която трябвало да се справя сама в този труден свят без мъжка подкрепа. Част от лошите дечица на тато получили част от онова, което им били взели. А добрите - е, те останали сами с мама край брега на онази река от приказката, в която водата тече в различни цветове.

Преживели гладното и бурно детство, събирали се на големите площади, и макар че понякога даже хляба и млякото били с купони, можели да викат и да се радват на воля със знаменца, балончета и плакати. После дошъл пубертета , започнали да им никнат косъмчета на разни места, в главата им вилнеели много ветрове, но преди всичко се въртяла една мисъл, за секс. И нали си нямали тато да ги шамароса, метнали разголени дрешки и наизлезли по магистралите. А нощем вилнеели в дискотеки. Изобщо, анархия.

Но един ден започнали да навлизат в по-зряла възраст, огледали се около себе си и изведнъж видели, че докато са живяли гладното си детство и бурното си юношество, мама оставена сама не се е стравила особено добре с къщата и стопанството. Навсякъде занемара, камари с боклук, бурени и повече, все повече бетон и лъскави стъкла, в които да се оглеждат бурените и боклука, но така само изглеждали два пъти повече.

Децата разбрали, че вече не са деца, не са и юноши, че вече са възрастни, а възрастните не се делят на послушни и непослушни.

Дали са разбрали? Ами ако са малко слабоумни? А може би все си губят времето да мечтаят да са на мястото на непослушните или любимите деца. Защото смятат себе си за изключителни и неповторими. Пък и все са нещастни, защото независимо, че са надживяли пубертета са твърдо убедени, че не са обичани от мама и татко, а това е проблем, защото необичаните като пораснат стават агресивни и зли. Кой знае, времето ще покаже и дано ти се окажеш права, а моите страхове да се окажат плод на глупава параноя.
Поздрави и приятен уикенд Руми.

"8 милиона длъжници търпяха неграмотни политици"
- сега не е по различно, само че длъжниците са по малко, политиците са все същити, какво да се прави така е ние израстнахме такива в тази държава!

поради простата причина, че всичко живо на този свят се стреми към живот, а случващото се през последните десетилетия не е утвърждаващо живота.

обаче ми се иска да акцентирам върху демата "израстнахме" - все едно къде, все едно кога, вече сме "големи", и при това с житейски опит, който не всеки е имал шанса да натрупа.

опитът е капитал, все пак. защо да не го инвестираме?

Здравей Руми! Мислиш ли, че е необходима тази форма? Да, добре е написано, но какво те накара да не кажеш нещата директно, въпреки че си много много близо?

да разширя текста, когато разполагам с повече време.

вчера, когато го натраках, имах две възможности - или да чакам докато проимам повече време и да го направя както искам, или веднага да маркирам основните моменти.

избрах да напиша нещо веднага. така се оформи и формата :-))))

Сполучлив постинг. Наистина е краино време да се простим с емоциите на пубертета, дори да ни се иска, вече просто сме принудени!

да, едно е да успеем запазим детското в себе си, съвсем друго - да продължим да се вдетиняваме.

Благодаря за интересния постинг, виждане!
Изцяло подкрепям коментар 8.
Поздрави!

за мнението за скромния ми постинг и за поздравите.

Успех!

Поздравления!!! Дано да е и вярна - наистина да сме в следпубертетна ситуация, а не, да речем, в състояние на необратима старческа деменция!!!

за старческа деменция ни трябват старци - а хората в третата възраст поради размера на пенсията си са необичайно трудово активни. може да се каже, че те вече строят n-тата България - две-три при соца и сега не знам коя по ред - май статистика не се води.

От твоите уста - в божиите уши! Дано да не кипи безсмислен труд!

нали трябва малко да се поупражняваме, vmir :-))))))))

пожелавам ти весел и красив живот!

да ти се връща тъпкано! :)))))

"а възрастните не се делят на послушни и непослушни" ... Делят се.

за истинските възрастни, а и за не малка част от младите хора, които съзнават вредата от послушанието и непослушанието като резултат от делегирането на личната отговорност върху някой друг.

Браво,Руми!Добре си маркирала резултатите от демократичното развитие на децата.Неизбежна е зрелостта след детството,юношеството и младостта.
Мисля,че възрастните се делят на послушни и непослушни , на активни и пасивни,на морални и неморални.Независимо от това,че всички преминават през училището(без значение)за колко време,не всички стават морални,инициативни и свободни личности.

на отговорни и безотговорни, защото в този свят и този живот носим отговорност първо за себе си, а по-сетне за всичко останало, което имаме - деца, работа, дом, квартал, град, държава, свят, ако щеш. и всеки може да вземе и носи толкова отговорност, за колкото му позволяват силите, способностите и желанието.

Благодаря за това "Браво, Руми!" по-горе, както и за това, че с краткото текстче явно съм покосила повече от един заек и нямаше да го разбера, ако не беше коментара. Идеята ми е да сравня растежа на нашето общество от режима на т.н. "тато" до днес, главно по повод на носталгията на много хора по онези дни, когато нямахме толкова свобода, но имахме кой да се "грижи" за нас.

Благодаря още веднъж и успех, ivesa!

отговорни и безотговорни хора.Така е в този свят и в този живот,носим отговорност първо за себе си.
Растежът на обществото ни е видим,а носталгията за онези дни все още си я има.Не е лесно да се разделиш с привилегиите,които си имал.
Мисля,че си реализирала идеята си.
Благодаря ти за пожелания успех!:)

да си зависим е съмнителна привилегия, но все пак това е лесният и "хитрият начин" да се живее.

а хитрата сврака все е с двата крака дето не трябва и трудно успява да избегне "накисването".

а за израстването - освен че трябва да има кой да расте и условия, при които да расте - не може да се мине и без фактора време. един земеделец знае, че не може днес да сее и утре да жъне; между зачеването и раждането на едно дете има 9 месеца. може би далеч повече време е необходим за растежа на едно цяло общество и това обезсърчава и обезкуражава.

тия деца малко са поумнели и да се вземат у ръце , че ако се зададе отнякъде някой вятър, както си нямат стабилност да не ги издуха всичките....
Поздрав за този пост!

То и такава песен имаше.

Твърдата почва и умението да си стоиш здраво на краката са ценни неща.

Сега, казано честно, не знам какво да кажа за "снишаването" като се зададе вятър :-)))))))

написан като хубава поучителна приказка!
Сложен е проблемът с възпитанието на днешното младо поколение. Семейната и социалната среда трудно се поддава на промени, защото изисква много време, нужни са много усилия от семейство, общество, държава, докато се прекъсне порочния кръг във възпитанието: деца - родители - деца, да се възпитават не само децата, но и родителите, колкото и странно да изглежда.

на младото поколение стои така откакто свят светува :-))))))))