Всяка година, в края на есента и точно преди да настъпи зимата, в сезона на правенето на лютеница, в кухнята ми отнякъде, по най-тайствен начин, се появява една муха. Как - неясно. Откъде - идея си нямам. Защо?

Вече свикнах с това природно явление и не подлагам насекомото на повсеместно унищожение, напротив - кръщавам си го Алфонс муха. Също като художника, но с ударение на последната сричка. Оставям си мушеца или мухата - не съм наясно хвъркатите имат ли пол, а и да имат - май не ме интересува особено, защото не планирам да се възползвам от женската слабост или мъжката сила на пришълеца - да си хвърка на воля и да се суети около мене, най-вече когато изобщо съм в кухнята за по-дълго. Забелязала съм, че мухата търси топлина и каца там, откъдето преди малко съм вдигнала нещо топличко - чаша чай, чиния, тенджера.

Нямам специално договорени отношения с Алфонс, но и той май не каца на непозволени места. Само кръжи наоколо като специално средство за наблюдение, и ако имаше малка камерка, щеше да предостави на службите изключително подробна информация за дейността ми.Но понеже няма (или аз така наивно смятам), приемам го като деликатна и ненатрапваща се компания (особено в сравнение с досадното поведение на летните си събратя и сестри).

Не знам какво прави Алфонс докато не съм в кухнята, но не съм монтирала камера да го проследя.

Ако някой е, моля да ми пише.

go na mira i toi du6a nosi :)

Такъв е животецът ни. Ние сме най-глупавите създания във всемира, въобразили си, че можем да контролираме заобикалящият ни свят и животинките в него, които за разлика от нас убиват единствено и само, когато са гладни, а в останалото време също като Алфонс прекрасно си живеят всички заедно, ненавлизайки грубо в територията на другия.

с мушеца :-)

аз като оптимист вярвам в наличието на достатъчно количество разум у човека - поне толкова, колкото да успее да продължи да живее, да греши, и да се учи от грешките си. не повече.

И аз се напъвам отчаяно да съм оптимист. Не пропускам да те чета, помагаш ми за съм по-добра.

и ги открих с твоя помощ, lelya. благодаря за което :-)

аз, значи, първо ще направя българския народ по-добър, а после ще плъзна из Европа, със същата тая цел.

мисля да не покривам целия свят, че може и да не ми стигне времето :-))))))

Ами поне звучиш доста по-нормално от доста хора, не изпадаш в истерия от самота, не плачеш по несподелена любов (не, че всичко това е лошо). Обичам нормалността, а и търся приятели. Нормални, овладяни хора. В глават ми се въртят разни мушици и на мен. Скука, какво да се прави.

може би има твърде много истерия и неконтролирана емоция около нас. сигурна съм, че за това си има причини, но все пак нали за това сме мислещи същества - за да мислим освен за всичко друго и за себе си. и за това как да живеем без непременно да вредим на себе си и на другите. а ако ни остане енергия след тази трудна задача - да направим и някое добро. :-)

Деликатните и ненатрапващи се компании не пречат.
Мисля,че тези компаньони не са опасни.
Поздрави!

обаче то ще се разбере, но най-вече с любезната помощ на топлофикация - ако спрат отоплението и Алфонс опъне крака, значи е муха; ако продължи да хвърка - значи е СРС. :-))))))

При мен пък има паяче! Кръстил съм го Петко!Стои си в горния ъгъл на кухнята и вероятно наблюдава!Два -три пъти го махам но той упорито се връща! Оставил съм го на спокойствие вече! Понякога даже му говоря.

между живите същества: хора, животни, растения, а както се оказва - и насекоми.

на мене паячетата са ми много симпатични, особено мъничките.

Имаш ли си домашен любимец? Ето сега ще ти споделя нещо лично. От съвсем малка съм израснала с животни. Първият ми спомен (както бях писала в едно друго блог пространство) е свързан с гълъби и песните им. Баща ми гледаше гълъби. След това (без да има период без животно) сме имали котки (ще ми е трудно да ги изброя), риби, папагали, две кучета и за кратко жаба и таралеж, а да и хамстери. Обаче откакто се омъжих не става. Първоначално (и винаги) мъжа ми е бил против да гледаме животни в къщи. Пробвали сме, но не става. Колкото и всички да се стараем не се получава. Все някакви безумно луди животни ни се случват. Сега съм се спряла с опитите и гледаме бебе-момиче, но знам, че още малко и със сина пак ще полудеем, което си е проблем, защото ми писна да слушам от мъжа ми "Или то или аз".

обичам животните и цветята, но мога да поема ангажимент за отглеждането само на цветя.

винаги съм в движение, винаги съм сред много хора, често съм извън къщи, а когато съм - трудно спазвам някакъв режим. представям си как бих изтормозила някоя животинка, ако си съжителствам с нея. домашните любимци не могат да се гледат сами, като мъжете например. :-)

Да, така е. Приятна вечер.

и кой знае - може пък да си проимаш домашен любимец. пожелавам ти го.