(вдъхновено от gothic и публикуваното от него стихотворение "Тайна" на Иван Николов)

човекът, който:
- точи лиги по фолкпевиците и се гордее с "вкуса" си
- псува интелигентите, защото от тях нищо не става - уж имали акъл, а къде са им парите?
- денонощно бди зорко кого да "прекара", за да си сложи нещо в джоба

се чуди защо
- дъщеря му се облича "странно" и ходи с деколте до пъпа и пола, която започва от края на деколтето и свършва изненадващо четири пръста по-надолу
- упорито не иска да учи
- иска от него единствено и само пари

(това е накратко действителен разговор, проведен с действителен случайно срещнат човек)

ще завърша с части от моя коментар в блога на gothic: ако нещо в нашите деца ни плаши, добре е да се погледнем в огледалото - и децата, както и огледалото, отразяват нас такива, каквито сме.

Ами ще съм щастлив синът ми да стане като мен. Винаги съм твърдял, че влиянието на улицата е неизбежно, важно е какъв "материал" ще "пуснеш" там...Така че, тези които твърдят, че развалата сред младото поколение идва от приятели, училище, интернет, телевизия и къде ли още не, просто...да го духат, без извинение. Те само донагласят картината. Всичко тръгва от семийната среда....

даже няма значение какво точно казва един родител, важното е как живее.

а улицата си е улица, приятелите - приятели. те съществуват, за да се съизмерим с тях и да приобщим това, което е наше и да отхвърлим онова, което ни е чуждо.

винаги съм имала доверие на детето си колкото на себе си, и даже малко в повече.

За сега така сме на "Вие" с Големия. Не знам кога Малечко Палечко ще го докара до там да му говоря на "Вие":)))))))) от уважение, не от отчуждение

думите идват сами.

а иначе някъде бях чела как "действа" Водолея - намисля си какво иска да стане, настанява се удобно и започва да го чака да стане :-)))))))))))

(аз съм Водолеят:), но Малечко-Палечко - Рачето ме бие по точки. Той просто ни е задал параметрите, по които да работим - и ние търчим като пчелички около цветче - да му носим медец:)))
Хитряга си ни е това синче:))

не е хитрост, а организаторски талант, така си мисля аз. а ако ползвам твоя пример с пчелите, те са Пчелата-Майка (нарочно с главни букви)

много реалистична картина ,на нереалният и материален свят който май всички дружно градим, забързани нанякъде

на това бързане. във всеки един момент, 7 дни в седмицата аз наблюдавам бързащи хора и оставам с впечатлението, че някъде ги чака някаква наистина бърза и спешна работа. от друга страна, пак от всички страни, ме заобикалят камари несвършена работа - като се започне от боклука и дупките по тротоарите и пътищата и се стигне до белите полета и черните дупки в управлението на държавата.

и се питам: закъде всъщност бързат всичките тези хора? Мирон Иванов на едно място казва: "Половината живот на армията преминава в бързане, а другата половина - в чакане". Имам усещането, че не се отнася само за армията. :-)))))

децата са такива,каквито са родителите им и учителите им.
Поздрави!

И важни!

в по-добре уредените държави е чисто, няма дупки по тротоарите, а рядко някой бърза - почти всички са спокойни и усмихнати. направо да се чудиш кога успяват да си свършат работата.

добър постинг!

10х

не мога да си го обясня това бързане..... май повече бързаме да умрем от колкото да живеем...

защото важните неща в живота са предимно безплатни - любовта на семейството и любимите хора, например, както и нормалните човешки отношения.

в материалният свят който днес сме изградили дори и това е свързано с пари в повечето случаи....а е толкова хубаво да бъдеш щастлив с някого, без значение какви парцалки имаш какво може да ти купи и какъв телефон има....

колкото винаги е бил. и, както винаги е било, е важно човек да се справя с материалната страна на живота си, за да не страда прекомерно. човешкото тяло е напълно материално и усеща студ, глад, дискомфорт... умът има нужда от книги, компютър, пътешествия...

може би днес мислим повече за "материалното" просто защото ни липсва. и понякога оставяме да си отидат от нас по-ценни неща като любовта и приятелството.

има един железен закон, който действа при всички обстоятелства - ако не цениш едно нещо, задължително го губиш - рано или късно.

когато даваме и когато получаваме...
когато гледаме своето и чуждото имане...
когато се молим и когато обещаваме...
когато страдаме и когато се радваме...
когато чакаме и когато тичаме...
когато работим и когато почиваме...
когато сеем и когато жънем...
когато се раждаме и когато умираме!!!
Със същия ли?

compassion, ако лявата ръка наистина не трябва да знае какво прави дясната, то - с различен.

и от библейското "не търси треската в чуждото око, а виж гредата в своето":
Да простим и ще ни бъде простено!
Да дадем и ще ни бъде дадено!
Тая работа на чуждите ръцете не е моя работа и няма да се меся, но моите ръце имат навика да си споделят и обменят опит, често преплели се в прегръдка на приятели и сродни, затова са милостиви.