mirra в 18:52 на 13.10.2008 коментира така: "не мога да си го обясня това бързане..... май повече бързаме да умрем от колкото да живеем..." Та по този повод се сетих за една случка.


Беше Задушница и пътувах с претъпкан автобус 83 към "Бакърена фабрика". 

Старият червен "Икарус" се придвижваше мъчително бавно и стоеше дълго на спирките, където не слизаше почти никой, а желаещите да се качат бяха цяла опашка - хора с цветя и чанти с храна и вино. 

След поредното бавно потегляне и спиране на няколко пъти, за да се затворят всички врати и гроздовете с увиснали пътници да се сместят някак вътре, от вътрешността се чу глас на възрастна жена: 

- Хей, шофьора, ама опитай по-бързо някак. Не виждаш ли, че всички бързаме за гробищата.

тъжно

и продължихме по-примирени и с бавната скорост, и с блъсканицата.

Смях се от сърце...
Колко величествено и тъжно нещо е смехът над себе си... и да, изпълва ни със смирение и милост...

Животът понякога изказва мъдростите си чрез такива действителни случки. Кратко и ясно.
Поздрав! :)

пак ще отидем там.Подканата към шофьора да бърза, наистина буди смях.
Поздрави!:))

че животът не е в книгата, а книгата е в живота и най-вече там може да бъде прочетена в оригинал.

страстен читател съм и не мога да живея без да чета. но до най-голям възторг ме докарва действителността.

като дъжд в гръмотевична буря, след който се диша по-леко.

да бързаме бавно, все едно за къде. една дама винаги пристига навреме. а този, който й казва, че е закъсняла, не е джентълмен :-))))))))

бавното бързане,все една за къде.
Поздрави!

от известно време насам просто спрях да бързам. не ми се иска да профуча през живота си без да се насладя на хубавите неща наоколо.

Благодаря за поста!Усмихнах се в една ,не особено приятна за мен вечер.

пожелавам само и единствено приятни вечери оттук насетне :-)