Той е мъжът

На моите мечти

 

Което значи,

Че не съществува.

Колкото по-рано осъзнаеш тази проста, и общовалидна истина!!!, толкова по-леко ще живееш, в смисъл, че няма да се потискаш че нещо си сбъркана или че светът е извратен, за да не намираш поне един нормален мъж...........
Остава хубавата музика и добрия шоколад!;)))))

Всяка жена носи образа на мъжа на мечтите...и той се доближава до този на нейния баща...Но въпреки това трябва да приеме, че все някой е мъжът на нейните мечти ...Хубава вечер, Руми!

Всичко които съществува в мислите и мечтите ни съществува и в реалния свят. Но улисани в ежедневието минаваме покрай Него без да го забележим.

се интерпретира темата за "мъжа на мечтите", то всеки път и всички са прави.

@ анонимен: пътят до най-простите истини е най-дълъг :-) вероятно защото за да достигнем до късчето концентрирана истина трябва да отхвърлим камари заблуди.

@ tota, благодаря за коментара. казано честно, не съм в състояние да формулирам образа на мъжа на мечтите си - мечтите са някаква програма максимум, която от една страна е непостижима, а от друга - непрекъснато се променя :-) затова не бих натоварила един мъж с квалификацията "мъж на мечтите" - твърде е отговорно, а и няма да е истина. затова предпочитам да отрека съществуването му и да приема мъж за "мъж на моя живот" или за "мъжа, когото обичам" или за "мъж, пред когото се прекланям". този списък е безкраен.

@ krassko, и аз вярвам в силата на мисълта, особено когато е излъчена от мощен мозък. убедена съм, че мога да срещна мъжа на мечтите си в реалния живот - стига да съм в състояние да формулирам "параметрите" - но докато трае човешкият ми живот едва ли ще успея, защото образът непрекъснато ще се променя. бих гонила химери, но не искам да пропилея времето, което мога да използвам за близост с реално съществуващите хора.

Така е "Образът непрекъснато се променя", но това не е съществено, както и "параметрите".

На времето Висоцки прояви чудеса от "храброст и безразсъдство" докато ухажваше Марина Влади. И тя твърдо му казваше "Не". Но и това не е съществено.

Същественото е, че един ден тя му се обади по телефона и каза:"От известно време мисля непрекъснато за тебе. Сутрин докато си пия кафето, през деня докато съм на снимки, вечер... Уморих се да мисля за теб. Искам да сме заедно.
Това значи:" ДА".

И това е същественото - човека за когото мислиш. Човека с когото споделяш всичко, въпреки че не е до теб. Но е страшно. И аз понякога се страхувам...

че човек променя изискванията си с течение на времето. в най-добрия случай още на младини намира половинката си, с която успяват да израстнат заедно и да остареят заедно - дай Боже всекиму тази благодат.

това с Висоцки и Влади... знаеш ли, смущава ме желанието у някого да "плени" другия. любовта е взаимно чувство.

а споделянето - то е разкриване, доверие, имане на какво да споделиш. богатство е и да дадеш, и да получиш.

цели двама души да търсят невъзможното, а един от тях даже да го намери.

Това за израстването и остаряването от някоя пещера в Египет ли извади ръкописа?:)))
Това за остаряването просто го забрави. Майка ми и баща ми ги "разведохме" още преди няколко години и от тогава не са се виждали. Наложи се защото той стана агресивен и живота съвсем не е цветя и рози, а и много тръни има.
А "пленяването" и с него не си наясно. Дядо ми направо си е грабнал баба ми от при кладенеца и си я занесъл в къщи. И си живяха щастливо до края на живота. И с другата ми баба историята е подобна, но тя е доста по тъжна, но и тя си е живяла щастливо с дядо ми. Май трабва да счупим саксията дето си расла в нея.
Споделянето е с приятелите, а преживяното с някого е друго нещо, защото това което двама души са преживяли заедно ги свързва за цял живот. След третия ифаркт лежахме с една жена от Варна в реанимацията. Голи с по един чаршаф и всички очакваха да си отидем. Сърцето и спира на няколко пъти. На мен майка ми беше приготвила всичко за погребението. Но този месец през който двамата с нея живяхме между живота и смърта и се подкрепяхме с последните си сили се равнява на цял един живот заедно. Толкова сме си близки.
И...по "написаното ще ги познаете" - тези които са живяли и тези които не са. Дори и тук в блога.

коментар 9 може да остане в историята като Похода на krassko срещу саксиеното растение.

благодаря, че си ме асоциирал с цвете :-)

Ех, тази любов, не можем без нея. Мечтите болят. Болят и когато се осъществят и когато се провалят.

Важното е, че все още имаш мечти, Rummi...;)

"Ти мечта
за часовника точен.
Днес го имаш,
но нямаш мечта."

Валери ПЕТРОВ

и все пак предпочитам болката от сбъднати мечти и споделена любов :-)

а констатация и радост - щом не съществува, значи може да си остане мечта. мъжът-мечта, така погледнато, не е като часовник точен :-)

благодаря за цитата от Валери Петров - в образа на мъжа-мечта е и той - така пестелив когато пише и така разточителен, когато говори.

моЯТ СЪЩЕСТВува.

да го чуя (прочета, всъщност). прекрасна вест!

...но естествено той си остава във Вашите мечти...и в това няма нищо лошо...та ако човек се лиши от своите мечти, какво би останало от него?

човек без мечти е човешка обвивка - ако изобщо е допустимо да съществува човек без мечти.

Какво означава, остава в мечтите?
Удоволствието е в това, че той съществува.
Удоволствието е в контакта. Аз поне си осигурявам такъв.
Удоволствие е, ако можеш да му помогнеш.
Удоволствие е да му подариш.
Какви мечти, няма ли си реалност?!

се припокриват някъде и донякъде. но си остават отделни светове, все пак.