По време на последното най-силно усетено земетресение в София чичо ми – лекар и леля ми – медицинска сестра, си били легнали въпреки относително ранния час, защото на другата сутрин трябвало да станат в 4 часа. Земята се разтресла, чичо ми се събудил и казал на леля ми:

 

-         Ставай, земетресение!

-         Няма такава сила, която да разруши къщата! – отговорила леля ми в просъница, обърнала се на другата страна и заспала дълбоко.

 

Колко пъти устоите ни се крепят на чистата и проста вяра, че няма сила на света, която да ги помръдне дори на милиметър?

 

И ако все пак някаква сила ги срине, способни ли сме да кажем „Ето това се казва петел!”* и да продължим нататък?

 

* Трабант минал върху една кокошка. Отминал, кокошката се изправила, отърсила се и казала: „Ето това се казва петел!”

но тогава щях да искам да бях като себе си, демек сега би трябвало да съм доволна? :)

освен чистата и проста вяра, че няма сила на света, коята да ни помръдне дори на милиметър, добре е да си имаме и комплект боксерки с етикет "бъди доволен от това, което имаш" и резервни фанелки за след изпотяване с надпис "станалото, станало - гледаме напред!"

да се екипирам с горните две, под надписите ще поставя "Препоръчано от guinness".

освен това, добавих и клип - усещането ми е, че някак обединява темата за труса, кокошката и желанието аз да си е аз.

поздрави!

първо чух текста като "come and kiss my ass" :)) това е добро за реклама на супер лепило след толкова van Damage :)

само така ще прочете текста на боксерките ми "бъди доволен от това, което имаш" :-))))))) нищо, че както я караш, скоро няма да го имаш :-))))

А от клипчето, си взех идея, че мога да си" цвъкна" една такава роза на мойта рокличка, която е дори
по-хубава от..нейната.
Мерси!

и ще излъчват аромат, дори и да не се наричат рози (тук е по Шекспир).

:-)

и...Natura rosas spinis armas

Идва ми да извикам: "Ето, това се казва КОКОШКА!" в най-добрия смисъл, обаче.
Наистина ЯКА кокошка! Направо КЪРТИ!
Сравнено с неизбежното хленчене на някои, на които свътът им е крив, такъв непукизъм идва като манна небесна...
Благодаря ти, приятен уикенд!
:)))

извикай, не се сдържай! нали? не ползвам "кокошка" като обидна дума - никога! в известен смисъл, никой не е по-голям от кокошката, която снася яйцата, понякога - златни.

само ние по собствено желание можем да сме си "мръднали" - който колкото и накъдето пожелае.

или както казва Казаков: "По-добре да съм мръднал, отколкото да стоя на едно място!"

rummi,леля ти си е заспала,защото добре разбира,че срещу някои сили сме безсилни.Това за кокошката и трабанта е много хубаво -засилва надеждите,че можем да победим безсилието.

за човек на когото предстои натоварен работен ден е по-полезно да се наспи вместо да тича напред-назад с надеждата, че извършва спасителни действия.

между другото, този виц за Трабанта е стар и всъщност аз му изместих фокуса - от това колко немощен е трабанта към това колко мощна е кокошката. беше лесно, защото малко хора помнят картоненото чудо Трабант.

безсилието можем да победим най-вече с работа, дори и на малки порции. разумно вложените усилия се изплащат - но не непременно веднага или бързо.

Беше едно хубаво лято...някога през '80-те.Отпуската я прекарвах в ремонт на бащината къща.
Тя е двуфамилна ,но с чичо ми нямаме врати м/у
нас.Вечер след като приключвахме,сядахме под една разкошна лоза три поколения ,и ставаше толкова весело ....Само че веднъж след подобна сбирка ,малко след като се възцари тишината и селото
заспа ,изведнъж кокошките барабар с петела така силно напомниха за себе си,че чичо след 2-3 ракии изпити, доста сънен ,скача и почва да гони някаква въображаема лисица с викове и свирене.Аз след като чух дрънченето на стъклата ми стана ясно че има лек трус а не някаква неканена гостенка и със смях го успокоих.Те милите го бяха усетили преди нас )))

тъмна нощ, суматоха в кокошарника, храбри ловци на лисици на няколко ракии...

а още по-ми хареса картинката под лозата. дано още да се случва това чудо - семейството заедно около масата.

разумно вложените усилия се изплащат,па макар и със закъснение понякога.

дали става въпрос за закъснение или за срок, в който стават нещата.

едно овощно дърво дава плод години след като е засадено; една бременност трае 9 месеца; житото се сади наесен, а се жъне чак през следващото лято. и то - ако е имало нужните условия.

стогодишната гора се отглежда за 100 години - не за по-малко, дори и не за 99.

но през цялото това време вложилите нещо чакат и се радват, защото ще имат ябълки, дете, жито, вековна гора - когато се изпълни времето, необходимо за това. не по-рано :-)

а някакво по-мощно МПС? За да не звучи като реклама няма да уточнявам марката;)))
Моето предположение - нямаше да може да говори!;)

на такива случай, обичам да присъствала съм на сюблимни моменти, когато ножът опира до кокъла и се възхищавам на вярата и упорството на такива хора. После когато всичко отмине изглежда , че те са били по- силни и могат да надмогнат лошото в разрушителната стихия у хората, пък даже и в природата. Обожавам тези, които не трепват в екстремни моменти.
Поздрави на родствениците ти от мен и на теб!

много е просто да се сметне,че щом нещо не е направено в срок,значи е закъсняло.Тези дето влагат трябва да знаят предварително на какво могат да се надяват.Поздрави!:)))

@bovari, и аз мисля че сто на сто щеше да остави случката "без коментар" :-)))))

@glarus, поначало всички съвети за природни бедствия и аварии започват със "запазете самообладание". ето тази първа стъпка май е най-трудната. ще предам поздравите :-)

@ivesa, не мога да не се съглася с този поглед върху сроковете. на мене лично много ми допада да работя с краен срок, защото мога да планирам работата си. а и като предам работата вече не мога да я променям :-))))) - страдам от дефекта да мисля, че всяко нещо може да стане поне мъъъъничко по-добро ако върху него се поработи още малко.