Обожавам чувството за хумор на някои хора, които умеят да се забавляват истински и да докарват до екстаз околните, особено тези, които успяват да влязат в стъпката и стила им.

Едно уникално преживяване от времето на соца – като вещ в общуването човек, на когото контактите на чужди езици му идват отръки, бях натоварена със задачата да дам начален тласък на колега и за ден-два да го превърна в човек, напълно готов да влезе в дебрите тилилейски на езика, наречен за по-кратко английски, и да излезе оттам начело на керван слонове със скъпи дарове за милата ни организация. Задача проста и лесна, особено за майстор. Колко му е, какъв ни е проблема, да го започваме ли или да сметнем процеса за приключен?

И така, аз дадох каквото трябваше от себе си (не всичко – таксуват безсрамно свръхбагажа, и гледам да не товаря хората). С риск да издам тайна от кухнята ще вметна, че при общуването особено важен е езика на тялото – затова най-добре е да се работи предимно, а дори и изцяло върху тялото, когато тялото си заслужава труда. Но... ако шефа е казал, че непременно трябва да усъвършенстваме езика, включваме и езика.

Колегата се подготви, отлетя, долетя и дойде момента за отчет. Англичаните казват, че е голямо предимство да си умен и да не ти личи. (При нас, българите, е обратно – колкото и да си тъп, гледаш да не ти проличи.) Е, колегата беше влязъл в безупречен английски стил и, накратко, сподели това:

-         Амиииии... на конгреса имаше много американци. Имаше американци от столицата на Съединените американски щати, Вашингтон; имаше и американци от провинцията – от Ню Йорк, Лос Анжелис, Сан Франциско и други градове в провинцията на Съединените Американски щати.

След това силно начало останах без дъх. Обикновено в такива случаи, когато всички гледат със сериозни до издължени лица хуквам вън от залата и отивам да се смея на воля и с глас в тоалетната. Но не можех да си позволя да пропусна следващата част от информацията. А тя гласеше:

-         По едно време към мене се приближи една американка. Веднага ме попита какво обичам да правя в свободното си време. Аз й отговорих: „В свободното си време аз обичам да играя голф.” – и се вторачи в мене с нещо като сянка на укор, преминаваща през бистро син поглед на човек, научен на спортове като голф, поло и крикет – все неприложими за лежерен разговор за свободното време, воден от българин – гражданин на соцпериода.

-         Иииииии... продължи той – тя ме попита – а къде в България играеш голф?

-         Амииииии... – отговорих аз (каза той и втренчи в мене поглед, в който се четеше обвинение и болка едновременно) – тъй като в моята родна страна България няма игрища за голф, аз ходя в други страни да играя голф.

Тук не издържах и хукнах към стаята на гръмкия смях. Казанчето издържа на вибрацията. Тоалетната чиния – също. 

Здраво се работеше при соца.