„По-леко стъпяй, млад бозаджийо,

кога край нази боза продаваш.

Че мама й дома, мама ша чуи,

мама ша чуи и шъ съ каръ.”

                                Народна песен

 

Дядо Васо беше от стар бозаджийски род. Самият той като съвсем млад и съвсем за малко беше практикувал занаята, но за цялата махала до края на живота си остана с този прякор – Васо Бозаджията.

 

(за справка – официалните дистрибутори на напитката носили метален гюм с боза с каиш през рамото – оттам „поднасянията", че на бозаджиите едното им рамо е по-ниско от другото. Още нещо – търговската дейност била тип разносна, отмервали течността със собствена мерителна чаша и я пресипвали в съд на купувача, най-често домакинята. Бозата, освен сред децата, била популярна и сред младите майки-кърмачки. Оттук и многото подмятания за бозаджията в ясно изразен и дебело подчертан сексуален контекст).

 

Та... един ден дядо ми Борис, вече пенсионер, седеше на пейката пред къщи. По улицата се зададе дядо Васо и като наближи, се провикна:

 

-          Бореее, Бореее, бориме ли се, а, бориме ли се!

-          Какво да се бориме, Васо. – рече дядо. – То да се бориме, ама вече толкова добри станахме, че няма кой да ни излезе насреща.

а и съм потомка на дядо и няма кой да ми излезе насреща :-)))))) плашат се нещо :-)))))

По това време сигурно още не съм се била родила, но настроението, което написаното създава, е някак много приятно. Чак ми се допи боза. И май ми се дояде мармалад от калъп :)

аз пък все се каня да питам широката общественост има ли някъде от шипковия някое бурканче.

а времето... то и по мое време такива бозаджии в квартала нямаше, но са ми разказвали, защото все питах защо викат на дядо Васо бозаджията :-)

Струваше си чакането. И дядо ми и той...Но най напред са правили печки. Бозата е след това. Бежанци са били от Охридско с баба ми. След Възстанието. Деца по на 14 г. Та първи са си строили къщи, после печките и след това бозата. Но боза не е правил. Продал просото много изгодно и така стана търговец на зърно.А после са били войните - Балканската и Междусъюзническата.
Други са били хората тогава...

Хареса ми... Тука ще ти пиша и аз, че в моя блог няма място вече:) Може така да я подкараме: Ти на мене Аз на тебе. Колко му е:)

радвам се, че ти харесва. всъщност, дядо Васо не е мой дядо, но в квартала всички по-възрастни мъже ги дядосвахме - и нашите, и ненашите. моят дядо е Борис.

да, сруги са били хората. с повече препятствия в живота, но и по-силен дух и воля да живеят своя живот. е не да следват "тенденциите" :-)))

Върна ми едно старо време, в един хубав град,макар че бозата там я караха с конска каручка...
А Красско с неговото споменаване на Охрид и войните,съвсем ме "размекна".Дядо ми е бил ДОБРОВОЛЕЦ в Балканската война!
Какво направи с тази боза?:-)
Накара ме да си спомням,спомням...
А исках днес главата ми да е "празна"!:-)
Поздравявам те! Поздрави и дядо си!К.

интересни са пътищата, по които се движи Българинът - оказва се, че през всички времена сме малко номади. и независимо от движението запазваме много общи спомени.

В Балканската война един от офицерите, оставили костите си на бойното поле е бащата на прабаба ми Краля по майчина линия. Също тогава дядо ми по бащина линия Борис първо остава без баща, а после и без майка и от 6-годишен се грижи за братята и сестрите си - започва работа като 6-годишен.

бозата от едно време си струва спомена :-) днешната даже не смея да я пробвам.

търпението се възнаграждава. винаги.

Аз имам детски спомени от бозаджиите, които носеха гюмчета и викаха "Сладка бозицаааа!" А ние, децата, вървяхме след тях и се провиквахме "Смесена с водицаааа!" Понякога ни черпеха, за да не викаме така.

социално ангажирани от малки :-))) е, не безкористно, както се вижда :-)))

Боже колко ми е родно при теб! Благодаря ти! Тук, в Холандия може много неща да имат, но те нещо такова дето даже да прилича на боза - нямат! За такива бозаджии даже не бях чувала. Ние си имахме сладкарница и аз измервах стотинките в броя бози тогава, а сега като пристигна на гарата (на летището няма) в София, оставям куфара и си поръчвам боза. Пия и се кефя. Абе не е като едновремешната, ама то вече май нищо не е...и киселото мляко сте развалили, за което най-много съжалявам. ...нейсе...тръгнали сме към Европата...
дано да не им мине през ума да спрат производството на боза.

(едно малко абсурдно словосъчетание) взе че мина през повсеместното затриване и разграбване и на материални, и на духовни стойности; през всеобща развала.

дано някога да се окаже, че всичко това е имало смисъл. макар че се съмнявам дълбоко.

тук, в БГ, се пренебрегнаха всякакви стандарти - на живот, на качество на храни и строителство, на общуване между хората... списъкът е дълъг.

кисело мляко с наша закваска се яде в Япония. тук се яде неясно какво: млякото е най-често сухо, при това или радиоактивно, или замърсено (по непотвърдени слухове, защото няма кой да провери). тук боб "Добруджанка" е произведен в Китай !?

и така нататък...

но родното го има :-)