Поема си дъх –

и минутата става безкрайна.

Мога да видя

как бавно

крилата на птицата

отправят молитва

към въздуха

и той

я понася.

 

Издиша,

и свива се

времето.

Хуква стрелката,

бясно тичат

една към друга

секундите

и се сливат

в една.

 

Времето диша.

"...Хуква стрелката,

бясно тичат

една към друга

секундите

и се сливат

в една.

Времето диша."

В две купета с билети - време
Седяха в два насрещни влака
На гара срещнаха се с завист
Дъх повече в другия видели.
Свирка болно изпищя в тъмно
Повлачиха влакове в две посоки
Те миг бездиханни откраднали
Разминаха се взаимно ограбени.
Отнесе ги влака тъжен оскотял...

никога няма да спра да се учудвам как едно и също време по часовник може да бъде с толкова различна продължителност :-)

вдишва - взима,
издишва - дава.

вдъхва живот, идва.
издъхва, тръгва си.

един дъх време...

влакове с пара. Там диханието - пуф,паф - беше много осезаемо. Май това видях в динамика ;-)))

а пък влакът според Фройд...

има живот и поезия. Много ми хареса този образ на дишащото време, браво! Поздрав, приятелче!:)))

просто го усетих чисто физически как сменя ритъма си. и колко е живо :-)

Всъщност всичко е живо именно чрез него.Неотдавна имах идеята, че дори времето е синонимно на Бог. Толкова е вездесъщо! Има много да се мисли по тази тема...

съзнанието ми приема. по-трудно ми е да приема мисълта за необятността на пространството :-)