Тъгата си тръгваше бавно.

Без спомен защо е дошла.

Зад малкия светъл прозорец.

Помаха ми с крехка ръка.

 

Косите й мокри от сълзи.

Чертаеха здрачен воал.

 Просветваше перлено-бяло.

Лицето, изящен овал.

 

Очите й шепнеха „Сбогом.”

Безмълвно, а малка сълза.

Сияеше в тежките клепки.

Кристал, пътеводна звезда.

 

„Бъди с мен, не тръгвай!”,

Прошепнах. „При мене...

Добре си дошла.”  „Прощавай”.

Отвърна  ми нежно.

 

„Тъгата обича тъга”.

Желая ти здраве и късмет
и да вървиш с успехите напред !

Благодаря, iliada! Едно наистина навременно и нужно пожелание. Нека да бъде точно така - и за мен, и за дамата, която е направила пожеланието!

може би е необходима, за да оценим радостта...
Чудесен стих!