Това цитатче съм забравила откъде произлиза, най-вероятно е от "Криворазбраната цивилизация" и ако е така - много уместно ми идва.

 

Темата иначе отново са протестите, на път да станат едномесечни.

 

Е, и аз бях там, и на мен ми тече мед по брадата - не говоря за настоящите, тъкмо излизам от една серия здравословни задачки, които организъмчето ми решава. Говора за учителската, в която навъртях протестен стаж ей така, за едната кауза пердута.

 

Сравнявайки се радвам, че най-после излязохме от стилистиката на ранните "90 и не ми се налага да слушам скандиранията, символизиращи за мен провала на всичко онова, към което самите скандиращи се стремят в полза на съвсем, съвсем други фигури.

 

Тези протести са на "младите и красивите", както бяха определени. А, да, и на "богатите". Не иронизирам. Погледнато в перспектива напред, става въпрос за децата ни и единственото, което мога да изпитам е любов към бъдещето си като ги гледам.

 

А като се обърна назад - по време на учителската стачка предимно снимах хора, почувствали се свободни по някаква причина и желаещи да запечатат образа си в онзи момент. След събитието никой не поиска снимките си - над 2000 - и досега стоят непоискани.

 

Някои неща ги виждам по-ясно като затворя очи и запуша уши - външните образи и шум понякога по-скоро подвеждат. Ето, сега се чудя вместо да потърся информация - кой прави така, че на площада да се появи ето ТОВА?

 

Красиво е. Нали?