2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1597 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:15
До този момент така и не беше помислил колко да поиска. За човек, за когото и една бира е манна небесна да поиска и пари задето го черпят досега беше немислимо. Но трябваше да каже нещо, и то бързо. Умът му се пробва да заработи, но си личеше че е отвикнал, защото не искаше и не искаше да роди нищо.
-Ъ-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь-ь, проточи Петко.
- Да? – нетърпеливо го прекъсна дамата.
- Ами....
- Да?
Петко разбра, че трябваше да каже цифра, та каквото ще да става, но единствената която се въртеше в главата му в момента беше на етажа до който се качиха с асансьора – да не вземе да го забрави като идва пак, затова бързо каза:
- Три.
- Три лева? На час?
- Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, на час, потвърди Петко, без изобщо да осъзнава какво казва.
- Но споразумението е окончателно.
- Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, окончателно – потвърди Петко, решен да се съгласява с каквото му кажат, или поне да не мълчи.
- До 6, тогава. Вашият фотьойл е този отдясно, дистанционното е на масичката. Това е. А сега, довиждане – и дамата му отвори входната врата, до която Петко така и не разбра как е стигнал. – Между другото, казвам се Цветанка.
По пътя обратно до в къщи му се виеше свят и Петко не можеше да разбере на кой свят се намира. Но където и да се намираше, приличаше на рая. Чуруликаха птички, течеше алкохол – вероятно скъп, миришеше на мезета – със сигурност тънки, под задника му беше меко, а в джоба му обещаваха да се гушнат 3 левчета.
Ама какви ти три! – стресна се изведнъж Петко и бясно запресмята. Мозъкът ме не беше служил за калкулатор от незапомнени времена и трудно включи, но все пак успя на пръсти да преброи 6 часа на ден работни. И спря. Да ги умножи по три изглеждаше като светотатство и предизвикателство към добрия шанс. Затова Петко спря да смята – сигурно това се случваше на богатите, те нямаше нужда да смятат, защото от небето върху тях валяха пари, които нямаха свършек. Петко се прекръсти и хукна право към в къщи, защото всеки по пътя му изглеждаше като подозрителна персона, която е наострила зъби да го лиши от неочаквания шанс, който го беше сполетял. Който има гърне злато, заключи Петко, не се мотка по улиците, а се заключва в къщи да си го пази. Да-а-а-а, помисли си Петко, ясно защо са самотни богатите.
Прибра се, заключи и се тръсна върху дивана изтощен от емоции. Притвори очи и точно в този момент телефона звънна. Петко го погледна със страх:
- Размислила е.
Но все пак вдигна с вид на обречен.
- Добър ден – чу женски глас, но не беше гласа на работодателката му. – Дали сте обява...
***
...следва продължение...