2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 1211 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:15
На Петко му притъмня още повече пред очите и докато преди там беше мрак, сега падна плътна, гъста и непрогледна чернилка.
-Да - изблея той.
- Проявявам интерес – продължи гласът и Петко тъкмо щеше да се изпусне, че е нает, когато гласът продължи – за съботен и неделен съпруг, който да може да пътува до провинцията на гости на мама и тате.
- Провинцията? – повтори Петко, за когото този начин на разговор взе да става навик или по скоро сламка, за която да се ловне като удавник.
- Разноските са за моя сметка, разбира се. Пътни, дневни, а престоя е у мама и татко. Условията не са луксозни, но са добри.
- Добри! – повтори Петко.
- Е, тоалетната е на двора, но тате прави страхотна ракия, а салатата е от домашни зеленчуци. Яйцата са от кокошките на мама. И изобщо...
- На мама...
- Чакайте, кога ви е удобно да се видим?
- Ми...
- Най-добре по-скоро. След час?
- След час.
- Къде?
- Къде?
- Ами пред банката на “З”. Или не, по-добре влезте вътре, елате на гише Информация и кажете “Може ли да говоря с инспектор Илиева”.
- Илиева?
- Илиева.
- Добре, каза Петко, и чу как връзката прекъсна.
Банка, помисли си Петко. Значи така, по пантофи, няма да стане... Отвори гардероба. Там хващаха прах и молци няколко костюма от едно време, когато носеше костюми. Какви точно носеха сега не му беше много ясно, но и да му беше ясно – полза никаква. Избра най-тъмния, с който едно време ходеше по банкети, изрови и риза и набързо хукна към мястото на срещата.
Откакто за последно беше влизал в банка нещата явно се бяха променили. Стъклената врата пред него се разтвори сама, и пред краката му се просна лъскав мраморен под. Някъде в далечината имаше гишета подредени в полукръг и Петко се напрегна да разпознае информацията. Не че успя, но една служителка се втурна към него и с подозрителен и май леко враждебен вид, и като на сервитьорката в местната кръчма, която не очакваше от него да си плати сметката, камо ли да даде бакшиш, изсъска: “Мога ли да ви помогна?”
- Информация – прошушна Петко.
- Информация ли? – заряза и остатъците от учтивост служителката. - Каква по-точно?
- Ми... замънка Петко – Илиева...
- Илиева? Илиева – извика тя и празното в момента фоайе прокънтя.
***
... следва продължение ...