2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. vidima
9. bojil
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Прочетен: 1216 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:16
Иззад едното от гишетата излезе с мъка една обемиста дамичка – иначе нисичка на ръст, но със закръглявания от бюста до ханша, които караха вратата да изглежда тясна. Въпросната Илиева достолепно се приближи до Петко, разгледа го преценяващо и неодобрително, с вид на човек жертва на недоразумение. Изглеждаше така, като че ли щеше да се връцне обратно. Петко реши, че е изгубил мача и проблея:
- Ами аз...
- Да, вие сигурно сте господин Карасульов.
- Карасульов - потвърди Петко.
- И искате да говорите с инспектор Илиева?
- Илиева.
- Оттук, моля, - каза дамата и тръгна решително напред по лъщящите плочки, а Петко след кратък размисъл я последва, като за по-сигурно опипваше първо пода, за да не се просне насред залата и почти се изкуши покровителствено да подхване дамата, за да не й се случи същото. Но се въздържа. Тя явно беше свикнала.
Вървяха, вървяха и стигнаха до малко сепаре с бюро и два стола.
- Седнете, моля – каза Илиева.
Петко седна.
- Значи, вие сте.
- Ние – потвърди Петко.
- За дневни и дума не може да става. При това положение, имам предвид – и тя го измери отново с презрителен поглед. – И версията за съпруга отпада. Най-много годеник. Нека мама и тати решат. Това ли ви е костюма?
- Това е костюма – заложи на сигурната стратегия за разговор Петко.
- Не става.
- Ами аз тогава...
- А, не. Нямам време да търся други опции. Никакви дневни, но получавате облекло. Ако мама и тати те харесат, годежния пръстен е от мене. Заминаване другата събота сутринта.
- Заминаваме...
- Тази събота те чакам на входа на Илиянци. С тези дрехи не ставаш. – Илиева откъсна една бележка от кубчето пред себе си, старателно записа нещо и го връчи на Петко. Там четливо бяха написани мястото и часа на срещата – Илиянци, 8.30 часа.
- Не закъснявай – делово каза Илиева. – И не ми идвай с тоя костюм. Довиждане – и делово му подаде ръка.
***
...следва продължение...