2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 1553 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:17
Най-долу се виждаха чифт изтъркани пантофи, кафяви, прокъсани точно на пръстите и от едната даже стърчеше чорапа му – тъмнозелен, от един чифт, дето му ги подари една от комшийките, женена за военен. По-нагоре започваше долнището на анцуга, в цвят сиво син, с бели ивици отстрани, с торби на коленете и доста петна от коляното нагоре – спомен от самотни закуски, обеди, вечери и почерпки в кварталните кафета и кръчми. Кажи-речи всяко петно помнеше откъде е. Имаше едно романтично – от лютеница, като се хранеха с филии рано сутринта с Ганчето от Перник, която му гостува цяла седмица. Тя си беше от ония жени, нормалните, и като го накапа – веднага хукна към банята да го пере, но петно така и си остана. Кафявото изгоряло беше от цигара – тогава още пушеше, когато имаше пари за цигари, но беше хвърлил око на една засукана продавачка от магазина срещу кафето. Тя му беше споменала, че не понася мъжете пушачи и той, като я видя да идва, смота цигарата под вестника дето четеше. На едно място имаше по-бяло – това пък от латекса, с който беше решил да си боядиса кухнята... Както се очертаваше, май долнището му имаше по-интензивен социален живот от него самия, а и помнеше по-дълго.
Над долнището висеше стара блуза от трико, нещо като зелена, подарък от Нинчето от Пазарджик. Тя остана навремето два месеца – колкото продължи сръднята й с мъжа й. С нея нищо романтично не се получи, но затова пък му останаха доста материални спомени. Накупи му доста неща, даже хладилника му беше от нея.
Най-интересната част започваше от разтегнатия ластик на блузата около врата. Оттам започваше една глава с лице, което Петко не беше поглеждал с дружеско внимание от доста време. И защо ли. Но сега беше друго. И точно в този момент телефона звънна.
От огледалото в него се впериха две очи, в които беше стаен смъртен ужас. Телефона! Да го вдигне, или да не го вдигне? Беше точно на една ръка разстояние, върху нощното шкафче и пронизващия му звук цепеше тишината като горещ нож масло. Защо не се разбра с Цветанка за телефона? Ами ако търсят нея, за кого да се представи? Ами ако беше майка й?
В очите от огледалото блесна решителност. Ще види тя кой е мъжът в семейството. Под наем, под наем, ама съпруг. Сграбчи слушалката и с тон, в който определено звънтеше рязка, решителна струна, каза:
- Ало!
...следва продължение...