За домакинята Илинка настъпваше онзи Час, в който щеше да включи пералнята – както всеки ден. С една разлика – този път щеше да използва новият прах, който переше, как да кажа – не само по-добре, не само ИДЕАЛНО, не само... С две думи, той превръщаше бялото пране не просто в бяло пране, а в нещо съвсем РАЗЛИЧНО. Толкова бяло нямаше нито в природата, нито в измислените от човека степени на белота. В известен смисъл, ако това беше изобщо възможно, тъканите щяха всеки миг да заискрят по-бяло и от зъбите на семейството, което естествено ползваше пастата за зъби, препоръчана от...

Илинка грациозно пристъпи към пералнята и натъпка вътре всичкото бяло пране в къщата – дори и бялото сако на Джоро – глава на семейството – с лъскави копчета. Сипа прахта. С привичен жест включи касетата с упражнения, които правеха тялото й стегнато, свежо и младо – или поне така пишеше на опаковката – и се приготви да започне серията. Но първо натисна копчето на пералнята и дрехите направиха първия си бавен кръг докато водата шуртеше отгоре им. Илинка се спря. Прииска й се да стане свидетел на ОНЗИ велик миг, в който щеше да настъпи трансформацията, в който бялото щеше да победи веднъж и завинаги петната, пожълтяването, захабяването... А от уредбата започна да се лее изкусителен глас. Нашепваше все едно в самото й ухо: ... краката ви придобиват стегнатата форма на ... и лекотата на ... като едновременно ... Илинка се загледа в копчетата на сакото, които проблясваха оттатък стъклото на капака ...

Самата Илинка не си беше дала сметка колко дълго продължи взирането. Когато отново се изправи, като насън разбра че касетата отдавна беше свършила, а пералнята правеше последния си оборот след центрофугата. Тя стана и отърси глава, отвори капака на пералнята, измъкна дрехите, натъпка ги в легена и тръгна към простора. И, о, чудо! Наоколо нямаше жив човек, но АКО имаше, той би се заклел, че бюстът на Илинка изглежда поне 30% по-стегнат и голям от преди, че походката и е придобила несъществуващи до този момент грация и лекота, че движенията на ханша й можеха да подлудят цялото мъжко население на Земята и да изпотръшкат от завист женската половина на същото това човечество ... Да, това беше една нова Илинка, една ДРУГА Илинка, една различна Илинка и може би съвсем скоро този факт щеше да бъде забелязан, осъзнат и оценен.

Първо се прибра дъщеря й Корнелия. Влезе, хвърли чантата още в коридора, изми си набързо ръцете, метна се върху стола в кухнята и почти изрева:

-          Мамо, какво имаме за обяд?

Илинка влезе с бавна крачка в кухнята и Корнелия остана без дъх преди още от устата на майка й да се бяха проронили думите:

-          Говеждо печено със сос от зеленчуци.

Имаше нещо в погледа, в движенията, в излъчването на мама Илинка, което накара Корнелия да скочи от стола и направо някак против волята си да сервира масата. От своя страна, Илинка прие това нечувано предложение така естествено, както кралица не би намерила нищо неестествено в гледката на въргалящи се в краката й поданици. И това съвсем не беше всичко.

Час по-късно се прибра Джоро. Както му беше обичаят, първо отвори с трясък вратата, след това ритна чантата на Корнелия в коридора така, че от нея се попиляха във всички посоки учебните принадлежности като молив за вежди, спирала, тубичка фон дьо тен и деодорант, нахлу в банята като Вилхелм Завоевателя и оттам се разнесоха лискане на вода и доволно ръмжене на хипопотам, който най-после се е добрал до заветна локва кал. Не след дълго Джоро излезе от банята и се тръшна върху фотьойла в хола, откъдето тутакси изрева:

-          Илинке!

В тона му имаше нещо отривисто, нещо нетърпящо възражение, нещо което или приличаше или си беше направо заповед. Илинка отвори вратата на хола и застина там нерешително.

Джоро се оцъкли и преглътна веднъж на сухо. Да, определено това си БЕШЕ Илинка, но в нея имаше нещо РАЗЛИЧНО, до степен че на Джоро му омекнаха коленете и той едва се стърпя да не подсвирне. Той НЕ ПОЗНАВАШЕ ТАЗИ ЖЕНА. Това НЕ БЕШЕ Илинка, на която той не обръщаше АБСОЛЮТНО НИКАКВО внимание от поне 20 години. Това беше ЖЕНА, и то каква. Леле мале!

Джоро скочи от фотьойла, забърса някаква несъществуваща прах от дивана и почти изрева със задавен от вълнение глас:

- Ама седни,  де!                Що стърчиш така, “начи.

Илинка седна и скръсти крак върху крак. Джоро се втренчи в това чудо на природата – първо там, където свършваше пеньоара, а след това заплъзга поглед надолу и нагоре, нагоре и надолу. Очите му се движеха като хамстер в колело и бяха безсилни да напуснат кръга – поне до момента, когато Илинка не се наведе да вдигне нещо от пода и Джоро почти изпадна в несвяст от гледката на Илинкиния бюст, който изпълни хоризонта, света, вселената. Сърцето на Джоро заби лудо в гърдите и единственото, което може да измисли в този момент прозвуча така:

-          Кво ше кажеш да отидеме у вас да изпиеме по едно кафенце?

-          Ама ние сме си у нас, Джоре – каза Илинка с един такъв глас, че Джоро първо не осъзна

какво точно чува, а след това направо се зашемети от очевидната истина, че Той и Тази Жена бяха, как да се каже, законно свързани и той можеше... Джоро изхълца и простена едновременно. Знаеше истината, но не вярваше че всичко това не само се случва, ами си е и точно така. Обзе го нерешителност, която с Илинка за последно му беше дошла когато я попита дали няма да се навие да излязат да пият кафе само двамата и от време на време го обхващаше с някоя по-засукана колежка, на която по навик правеше абсолютно същото предложение. След това, с трептящ от вълнение глас прошепна едва чуто:

-          Ми ние що не отидем да хапнем в едно ресторантче, много е хубаво, аз там съм бил с

една, такова, група клиенти, такова, много е хубаво, а?

-          Ами хвърлям го тоя пеньоар и тръгваме – бавно каза Илинка без да го погледне.

-          Ъ-ъ-ъ – каза Джоро и адамовата му ябълка мъчително отиде първо надолу, после

нагоре.

Е, общо взето това се случи този ден, ако не се споменават събития, които е по-добре да останат зад вратата на семейната спалня. Няма защо да надничаме в коша с мръсно бельо – там нямаше такова – всичкото снежнобяло съхнеше на простора и заливаше света с ИСКРЯЩА БЕЛОТА.