и изморен... Виж, 

слънцето залязва,

в своя край

е този ден.

Млад е този свят,

мой мили татко.

Живот напира в него

и плаче

като новороден.

Виж,

слънцето изгрява и

чака ме

нов ден.

Нима не виждаш,

сине,

как ниско

облазите слизат.

И как олово

затиска

хоризонта.

И как

от синия простор

остана

една-единствена

почти невидима

прозирка.

Ех, татко,

колко бистро

е небето.

Като очите

на моето момиче. 

Зениците й даже

са лазурни

от вглеждане

в морето.

Нима не чуваш, синко,

на лебеда

последна песен.

Звъни,

при майка ти

ме вика.

Чуй, татко,

лястовица

под стряхата

гнездо си свива,

със ритъма на моето

сърцето й тупти.

Да, сине,

времето е пепел.

през пръстите

изтича с дихание

на черна пръст.

Добре,

че ти не знаеш.

О, татко,

океан е времето,

окъпан от лъчи,

а по вълните кораби

пътуват към мечтата.

Но как ли

да ти го опиша?

Та ти...

та ти не знаеш.