Ето една тема, по която днес писах в другия си блог.  И като ми тръгна една карта... и Верина ми хвърли ръкавица №2, и аз се размислих, че обикновените неща, които ме правят неистово щастлива са доста повече от 6, и вместо да копирам текст мога да започна отначало с

Едно. Шапките.

Щастието е да ги търся, купувам, префасонирам, нося и да повторя процедурата отначало докрай много пъти. Е, в последните 5 години се поотказах от страстта да излизам декорирана с украса за глава, главно поради контекста на столичния град, където странните тротоари, осеяни с кучешки екскременти и преливащите кофи за смет предполагат един по-различен стил. А и тълпите хора - няма периферия на шапка на дребна жена, която да не падне жертва на пътникопотока.

Две. Картонените чашки за кафе.

Най-вече в бензиностанциите. Подивявам от пластмаса и изпитвам неистово удоволствие от естествени материали. 

Три.  Дъжд.

Не съм наясно дали дъждът е сред обикновените неща, но със сигурност съм най-щастлива в облачно и дъждовно време, с влачещи се сиви и космати облаци, по възможност с гръмотевици и дъх на озон и дъжд, дъжд, дъжд - проливен, ръмящ, покапващ, мокрещ и създаващ локви вода - те пък влизат в употреба за безкраен брой неща. Мога да се огледам в гладката им повърхност; да премина през тях и след това обувките ми да пръскат фортани поне известно време; да ги прескачам... Щастливо преживяване е дъжда...

Четири. Нощни набези до хладилника, бюфета или всяко нещо, в което се съхранява храна, включително поръчки на храна по телефона или среднощна вечеря със съмишленици.

Понякога даже не ям по цял ден, всъщност доста често. Но падне ли мрак, тръгвам на лов. Както казва моят съпруг: "Ядеш веднъж на ден, но мнооого дълго!" 

Пет. Кафе в леглото сутрин.

Времето на сутрешното кафе може да варира - от 5 сутринта до 2 след пладне, но мястото - мястото не бих го сменила. Всеки, който ми сервира кафе в леглото след събуждане е мой спасител или спасителка - ето на такива благородни хора дължа благодарност до края на живота си, който се очертава да е дълъг, ако се вярва на един определен астролог.

Шест. Писмо, картичка или каквото и да е различно от сметка и реклама в пощенската ми кутия.

На времето бях свръхтрадиционалистка и пращах хартиени картички и писма. После се пристастих към електронните. Усещам третата вълна - голямото завръщане на шумолящите хартиени послания в плик с печатче.

Това е!

Едно седмо нещо ще ме направи щастлива - да разкажат за обикновените неща, които ги правят щастливи Асен, Дориана, Ейен, Любо, Стоянка Грудова и Ясен.

могат да ни направят щастливи, или...
цитирам:
"Ако не откриваме нещо приятно, то нека потърсим поне нещо ново".
Пожелавам Ви да прибавяте още НОВИ обикновени неща към списъка със седем точки, за които очевидно имате нагласата и доброто сърце!
Поздрави!

Добро утро!
Ако говоря за такива неща, ще трябва и да се върна назад в годините. От 94 до сега, тоест през последните петнадесет.

1. Созопол и Каваците през юни, и то първата половина. Сезонът не е започнал, всичко е чисто и подредено вече, слънцето е почти лятно, водата все още не толкова, но става.
А чувството, че си само на разузнаване, за два , три дни, и че отново ще дойдеш, но тогава сериозноооо, за поне десет дни. Чудесно е!

2. Плуването в морето, обикновено сам, разбира се. Далеч зад шамандурата, особено когато на брега има вълни, а навътре водата подскача , по-мощна и спокойна, когато навътре си сам, на далечния бряг са тези, които се плацикат и не могат да усетят какво е да се втурваш срещу вълната, да се обръщаш по гръб, за да те заслепи слънцето, и когато излезеш навън, мускулите ти да са набъбнали и изтощени.

3. Горе на Централна Стара планина, наоколо да е все планина, да е зелено, тихо, вятърът , когато се излегнеш , където ти падне, да е над шапката ти, да се обърнеш с очи към облаците и да не мислиш за нищо.

4. Бира, студена, с бате Наско. Или като му се обадя, да каже: "Кога ще се видиме". Винаги го казва.

5. Да съм с жена ми, но преди десет години, да е надвечер, да се спускаме от Каваците надолу през Харманите към Стария град, след като си се катерил по шосето откъм Смокините, да се ширне морето пред теб, да е бурно, но не много, да те разхлажда вятъра и да предчувстваш вкуса на пържената риба, там в някоя кръчма, която ще си избереш, когато се умориш от тълпата в центъра, пред амфитеатъра.

6. В последните три години. да напиша нещо, което предния ден изобщо не ми е било в ума. Да го лашна в няколко сайта, и след месец да се чудя, как съм могъл да го напиша!

за световния заговор, и все пак имам усещането, че този свят има някакъв скрит план да ме прави щастлива и непрекъснато си намира начини :-)

благодаря за пожеланието - обичам промяната и новото.

поздрави :-)

нали? все едно думите сами се подреждат. поне при тебе така изглежда.

пожелавам ти да практикуваш всичките 6 редовно!

Ха, твоето пожелание към мен- №6, се сбъдна днес. Какви ги надробих, ама идея си нямах, докато моя човек я гледаше в метрото. После стана това. Каквото, такова!

защото ги пожелавам от сърце.

четох за зелените очи и в двата ти блога, представи си :-)))

но не побързах да коментирам, защото ми се стори, че има повече, отколкото мога да усетя от пръв прочит.

Явно не съм добър по детайлите. Някакви щрихи, нещо недоизказано, май отчасти това е стилът ми.
Нали бате Наско за един разказ беше ми казал, ама чаках нещо да се случи, пък то, няма.
Като не съм сигурен, по-добре до тук.
За случая, няма да повтаряме " Хубава жена". Тя си е неповторима!

не правя. не знам дали си добър в детайлите, или не. цялото, което се получава, е добро вино - това е важното (за мене).

Залисан по разголените глезени
на пролетните, роклени жени
дъждът накриво изковал е локвите -
блестят бакърено огледалата им по тротоара.

Наднича слънце

:)

един неочакван поглед.

покрай твоето засвидетелствано отношение към локвите - не бях чела такова признание :))

щастлива да си все така, с локви и слънце:)

martiniki, пък аз си мислех, че сме милиони почитателите на дъжда.

а на локвите м?

без локви? някак половинчато ми звучи, и небезусловно.

а на времето в локвите даже се въдеха попови лъжички...

аз просто извадих локвите от контекста, тъй като ми се набиха като обект на обичане ;)

попови лъжички мммммм

но и блестящо огледално-слънчево изтълкувано.

I love this стих:
Залисан по разголените глезени
на пролетните, роклени жени
дъждът накриво изковал е локвите -
блестят бакърено огледалата им по тротоара.
martiniki

за три и шест. Веднага се досещаш, разбира се. Че как иначе щях да издържа цели 13 години в Холандия, ако не обичах дъжда...и вятъра, де. Но тази работа със сметките наистина стана непоносима. Затова в един хубав ден се взех в ръце, наложих си да напусна блога за няколко минути и наредих на банката си да плаща всичките ми сметки директно ... не искам и да знам колко искат тези изедници на човешко щастие. После пак се потопих в уютното блогопространство, където има толкова хубава музика и най-невероятни идеи. Живота продължава, но по-красиво сега. И аз като тебе направо съм си абонирана за щастие. Сигурно от името идва.

или от любовта към чистотата, свежестта и водата - онази, която "се стреми към най-ниското и отива най-високо", която почиства и остава чиста.

щастието, като много други неща, идва отвътре, от човека и може да се почерпи отвън само ако вътре се съдържа хранителницата за този дар.

поздрави!

Не съм се сетила да ги впиша в моите шест...защото наистина са много повече от шест дребните неща, за които обикновено не се замисляме докато не почувстваме липсата им...
Дъждът. Обичам го, особено когато съм си вкъщи и го слушам как почуква по стъклата в ритъма на свирещия вятър...Обичам да гледам как капките падат в локвите и как се вплитат един в друг образувалите се концентрични кръгове...Обичам и да вървя без чадър когато роси леко...
Нощните набези до хладилника не са много за хвалба, ама...понякога изпитвам непреодолима нужда от нещо сладко (друг път пикантно) и не мога да заспя докато не си угодя...то затуй и се приближавам упорито до кръглата форма я!!!
Вече не мога и без шапки (и зиме, и лете), но предпочитам да не ми се налага да ги ползвам.

Беше ми приятно тук, поздрави!

любимо състояние ми е с книжка на дивана докато вали - удоволствието е неизразимо!

за набезите - много добре ми действат, честно. понякога даже си готвя посред нощ, ако ми се дояде нещо конкретно. тази нощ, например, си препекох филийки, намазах ги със сирене тип "камамбер" (но датско), сипах си чаша студено бяло вино и така оборудвана си четох книга. докато светът спи :-)

поздрави!