2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. bosia
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 2251 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:14
Червенокоса съм” – каза гласът и хлопна телефона, но в ушите на Петко все едно прокънтя одата на радостта. До вечерта разви бурна активност и преди да падне мрак разполагаше с цели 15 препоръки – 5 написани от мъже, но по почерка нямаше как да се подразбере. Там беше описан като почтен, надежден, добросърдечен, кротък, търпелив, толерантен, всеотдаен и все от рода качества, които ако не друго, то със сигурност можеха да направят от един човек безработен за поне 10 години, а след това да го издигнат до умрял от глад.
Още в 8 без пет Петко цъфна пред кафето. Видът му беше на съпруг –ветеран: брадясал, с провиснал анцуг, мърлява риза и пантофи. По масите не се мяркаше червенокоса в бял костюм, затова предпочете да изчака прав до сандъчето със здравец. За съпруг под наем изглеждаше идеално, но за клиент... Е, не чака дълго – дамата беше от съвременните градящи кариера и се яви точно на часа. Явно беше и фрашкана с бизнес нюх и интуиция, защото вместо да седне на някоя от празните масички спря пред Петко и попита направо: “Вие ли сте по обявата?”
“Аз” – отвърна Петко и се изправи в стойка мирно, непрактикувана от казармата.
Дамата го измери само веднъж с поглед от глава до пети и той явно й внуши доверие, защото каза:
“Живея в кооперацията отгоре. Заповядайте направо там.”
Петко послушно последва тънките черни токчета, краката в бежов чорапогащник, бялата пола до коляното и всичко останало нагоре. Асансьора ги заведе до третия етаж, бронираната врата с пет-шест ключалки се отвори и Петко влезе в жилище като от рекламите по телевизията. Беше тихо и не миришеше даже на кафе.
Дамата му посочи една врата, зад която се оказа хола и Петко влезе. От пръв поглед разбра, че ИСКА тази работа. Фотьойлите бяха примамливо широки, меки и с гледка към телевизор, който заемаше половината стена. От мечтите го откъсна гласа на дамата:
“Препоръките, моля!”
Петко подаде листовете без да откъсва поглед от телевизора. Дамата ги прехвърли набързо, след което също така бързо изстреля:
“Нает сте на изпитателен срок от една седмица. Работите от 6 вечерта до полунощ, без събота и неделя. Ключа взимате от портиерката в 6, а в полунощ просто затваряте вратата отвън. Бара с напитките е под телевизора, бирата е в хладилника, там са и мезетата. Заплащането?”
Петко се стресна.
***
...следва продължение...
а това за месаря го бях забравила :-))) мерси, че ми напомни.