Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2008 11:46 - 5ko.come – част 10
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1668 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 00:17


-         Ало, здравей, миличко! – беше Цветанка, с гърдестия глас на прималяла гугутка, а около нея кънтеше тътен от музика и се носеше женски кикот.

-         Ммммм, здравей! Миличко.

-         Не ме чакай за вечеря – около нея избухна нов пристъп на кикот, толкова пронизителен, че Петко бръкна с пръст в ухото си и леко го разтърси.

-         Мммм, няма! – лаконично реагира Петко.

-         Събрали сме се тук с приятелки, празнуваме.

-         Празнувате...

-         Имам повод, да знаеш, ама не е така за телефона. Само да се прибера, само да се прибера, само да се прибера...... – около нея кикотенето достигна до такива висини, че Петко отдалечи слушалката на 2-3 сантиметра от ухото си. Нищо не се знаеше, нали беше виждал как с глас трошат чаши. И в този момент връзката прекъсна.

 

Щяла да се прибере. Добре, така или иначе до полунощ оставаха 5 часа и от гледна точка на здравия разум Петко реши, вместо да съзерцава брадясалата си физиономия, придружена от отчаян поглед над торбичките под очите, да си легне. Поне в подлените няколко години, сънят решаваше доста от проблемите му, а звънът на будилника ги вадеше отново на бял свят.

 

Така времето до полунощ мина неусетно, така да се каже, отлетя като сън. Петко стана, потърка очи и се огледа. От коридора се процеждаше бледа светлина на модерно осветително тяло с причудлива форма и нула ефективност. Навсякъде цареше същата тишина, като в пещера, където времето е спряло. „Съпругата” явно още не се беше върнала, но работният му ден определено беше изтекъл. Петко взе плика с парите от холната масичка и бавно се потътри към бърлогата си.

 

Седмицата мина горе-долу по този сценарий, ако не се смята проучването на апартамента. Петко почти светкавично придоби навиците на дългогодишен съпруг и движенията му се свеждаха единствено до разходките между хладилника, дивана и банята. С едно изключение. Мръсните му чорапи не изскачаха от най-неочаквани места, както между впрочем и нищо негово. Освен малката вдлъбнатинка на фотьойла нищо не подсказваше, че в този дом той изобщо съществува.

 

 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bovari - "Поне в последните няколко ...
05.07.2008 08:18
"Поне в последните няколко години, сънят решаваше доста от проблемите му, а звънът на будилника ги вадеше отново на бял свят." Здравият сън е доказателство, че има надежда за Петко;)))
цитирай
2. rummi - надежда има за всички,
05.07.2008 10:18
даже и без Джани да я продава или подарява. единственият недостатък на надеждата е, че все отправя случването на нещата към бъдещето. а ние живеем днес. и историята на живота ни се пише днес от факти - а не от надежди.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 826536
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13758