Това е все едно да обичам Розенкранц, но да приема покана за романтична вечеря от Гилдерщерн. 

 Не смея да навлизам надълбоко в причините, поради които съм привързана към Бургас - навлизане по-надълбоко в неохраняеми области на съзнанието и подсъзнанието крие опасности. Затова ще мина набързо и по плиткото - Бургас звучи мъжко, решително; Варна - нежно и женствено. Е, пък аз си падам по мъже :-)))

 Сред изпепеляващата жега и солена влага на ранното и късно пладне кръстосвах безцелно  улиците на лов за местна атмосфера и си налових с пълни шепи кадри на заплашващото да ни напусне елегантно минало - в дискретна тишина. 

Вратата все още е отворена и приканва: "Ела и влез!"


Зад прозореца наднича днешен обитател.

А там, най-горе... Е, горе винаги е различно. Там светът е друг.

Бях и на плажа. Не съм плажен човек, но късните следобеди, ранните привечери и нощите край морето са магически.

Уважавам личното пространство и избягвам да снимам пренаселени места. Но, признавам си, понякога това правило не важи за фауната.

Ето, идва.

Оглежда се.

Май си хареса място.

Това е. Отидеш ли във Варна, рано или късно ще се озовеш между две палми, облян в светлина. :-)

Ми стойте си у вас-няма хич да ми е зле,или да ми липсвате!

Бас хващам,че ако реша да оплюя някого,ще го хвана в поне десетина ужасяващи кадъра,пък ако ще,Анджелина Джоли да е!

Да се линчува!
7 скапани снимки, 3 на някаква съборетина, текстът малоумен.
Харесвам повече Варна, отколкото Бургас, но не е това причината. Постът е тъп и скучен.

кое му е ужасяващото? че има такава красива архитектура?

а за липсването - не съм сигурна :-) все пак ми се струва, че ако си остана у нас, ще ти/ви (по избор) липсвам.

какво имаш против тъпото и скучното?

Организира се среща на блогерите от Пловдив -
на 25 юли 2 009/събота/ от 11 часа в ресторант
Малкият Бунарджик - за по бира , раздумка и
приятелско опознаване.

Хората и сътвореното от тях дават първото впечатление. А Бог е бил толкова щедър към нас, само дето ние му се подиграхме с духа на разруха и безпаметно бетонно градене. Мъчно ми е.

Аз пък обичам еднакво двата града. Е, не обичам, харесвам.
На мен ми дай море, ако ще и да е най-забутаното, пак ще ми хареса. Дори колкото по-забутано, толкова по-добре.
На който не му харесваш, да си трае. Да ни си му изяла десерта!

Много правилно!
Никой не караме да идва във Варна. Дори ще ни е по-добре, по-чисто, по тихо и няма да чуваме космати субекти, които крещат по мобилните си телефони "На Варна съм!"
А относно сградата, която сте снимали (защото това е все една и съща сграда)- във вашето село няма такива пък било и запуснати... интересно защо не сте снимали всичко хубаво във Варна? Или инстинкта да оплюваме всичко е по-силен от вас?

принцип имам слабост към Бургас, от години.Всъщност миналото лято за пръв път посетих Варна и останах очарована.Преди няколко дни отново бях там и отново останах очарована-от града, от хората. Така харесвам и Велико Търново, и Пловдив и много много български градове.Всеки град носи своето характелно очарование.
Като бях дете много мразех да ме питат-кого обичаш повече-този или този...

искрено се надявам да успея :-)

природата е уникално красива навсякъде без изключение и сътвореното от Бог е вечно. морето, планините, небето ще ги има вечно.

тленно е построеното от човешка ръка. то живее своето време и не е като скалата. даже не е като полските цветя. има нужда от нашата грижа.

навсякъде из България снимам старите сгради от почит към сътворилите ги някога.

обичам Бургас- това не означава, че "не обичам" Варна.

това са два наши града с история, настояще и бъдеще, населени с хора.

заглавието ми няма нищо общо с футбола, например, за да си сформираме две агитки и накрая да хвърляме бомбички и да трошим пейки.

а за харесването... lubara, тези които са ме опознали, са ме харесали :-)

да, това е една и съща сграда. оградена е, може би ще я възстановят, както доста други във Варна, може би не. ако я възстановят, ще я снимам обновена. ако не - ще ми остане спомен за сътворена от нашите предшественици красота. избрах да сложа нея заради цветовете - като чадърите на плажа в синьо и бяло, и заради запазените орнаменти и най-вече - заради фигурата горе на покрива. красива е, нали?

защо не снимах всичко хубаво? първо, нямах време за "всичко". освен това, сградата според мене е хубава. и не на последно място - не съм в раздел "туризъм", нито рекламна агенция.

да, и в моето село има запуснати сгради, снимам и тях, ще публикувам.

нямам инстинкт да "оплювам". даже не ползвам думата, която влезе в устата на хората и я повтарят като заклинания. кофти заклинание, междувпрочем. ако бях публикувала тези снимки през соца, щяха да ги обявят за империалистическа провокация :-) а аз и тогава щях да съм го направила от любов към миналото.

защо не си стоя у нас? защото съм свободен човек и мога да ходя където си искам.

българи сме и обичаме България. работата е там, че любовта е действена сила и означава "Аз действам", а не "Аз съзерцавам". поне за мене е така.

влюбих се в тази сграда и реших да покажа на повече хора колко е хубава. лесно и просто действие, но все пак действие.

от написаното не става ясно положителното ви отношение

възможно е и да не е ясно. многото думи не са ми специалитет. дългото говорене не е равнозначно на нещоказване.

и важно е не само какво се пише, а и как се чете.

тъжно е, че от този прекрасен град, който аз безкрайно много обичам ти си видяла само тази чудесна но нереставрирана все още сграда.
Така че не само думите, ами и снимките ти не са особено положително и ако "многото думи не са ти специалитет", то и визуализациите явно не са в ред.
Ние, варненци изтърпяваме набезите провинциалисти, че и накрая слушаме негативните им подмятания... Няма как!
Много интересно от кой град си...

докато снимах, не бях сама. имаше и двама-трима младежи - некосмати, не говореха български, но не бяха и британци, защото като си разменяхме по дума-две на английски, говореха с акцент. по едно време на единия му звънна телефона, и той се отдалечи, за да не ни безпокои с разговора.

значи, снимахме разрушаващи се сгради. значи, ако снимам руините на тракийски храм - снимам култура. ако снимам руините на сграда - тогава това какво е?

при соц-а, за да си в хармония с основната линия, трябваше да снимаш фабрики, работници и селяни на браздата. сега какво? за да съм в курса на деня, молове ли да снимам? или казина? или девойки по монокини на плажа? това положително ли е?

та за горните момци. те снимаха с доста по-скъпа техника от мене с усещането, че снимат култура. аз - също. на много места по света не реставрират докрай сградите и оставят тук-там олющена боя и пукнатини, за да имат хората усещането, че се докосват до миналото.

не знам, анонимен, твоите/вашите (по избор) представи за положителното. ако искаш, споделИ. публикувай снимки на любимите си места, запознай хората с това, което обичаш.

и аз мисля, че това е един прекрасен град, но може би предпочитам да даря любовта си на нещо, което се нуждае от повече любов - например, на една стара сграда. коктейлите на плажа всички ги обичат. една повече или по малко - има ли значение?

аз съм от София. а ти/вие как се казваш/казвате? :-)

и слънце - то грее за всички :-)!

Твоите критици искат соцреализъм - да се показва само положителното, перспективното... Да не се ровим в задния двор... Да не отразяваме "малката правда"... Ако снимаш една занемарена къща, до нея веднага да сложиш една реставрирана... Ааа, какво е това очерняне на нашата социалистическа действителност?! :)))

как нещата не се променят с времето, когато клъцнем паметта.

паметта на хората са възрастните.

паметта на градовете е старата архитектура.

иначе, ако реша да снимам бабата, защото намирам старостта за красива, веднага до нея трябва да се сложи фотография на внучката :-)))

не е нужно старото да отстъпва път на новото, важното е да съжителстват в хармония.

"Ние, варненци изтърпяваме набезите провинциалисти, че и накрая слушаме негативните им подмятания... Няма как!
Много интересно от кой град си..."
на когото му е скучно, да си пусне чалга ,там няма собствено мнение - това е виждането на пайнера, тука всеки си пише какво му е на душата и какво харесва или не. Никой не е длъжен да се съгласява с rummi, но и никой не трябва да и вменява или сугестира(внушава) какво да харесва.Изобщо лъха Як соц - липса на приемане на чуждо мнение

то е въпрос на нагласа и трениране на обществото да реагира на сигнали по точно определен начин. имаше го при соца, има го и сега.

е, преди да бъда попитана от кой град съм бях селянка, но... за мен селянка не е обидна дума.

живеем на територията на една държава един град хора и рано или късно ще се научим да се уважаваме и да си зачитаме личното пространство.

докато това стане... ще се учим :-)

поздрави!

Поздрави и от мен!

Аз харесвам и Варна, но съм влюбена в Бургас.
И като ми се случи да отида, под лъскавите фасади на "Богориди" се опитвам да позная старите сгради, от младостта ми...те ме изпълват с умиление и сладката болка на спомена...
Чудя се защо се хабиш да обясняваш какво си искала да покажеш на хора, които нямат очи да го видят...Да видят живота и в рушащата се сграда - зеленината пред входа и на балкона, надничащият през прозореца "днешен обитател", на когото това може би е роден и единствен дом...
Ех как романтично и носталгично ме настрои...

не е грях да си призная любовта към Бургас, просто ми дойде отвътре да го напиша :-)

а защо се хабих... ами защото все отнякъде започва разбирането, че красотата е навсякъде. че разрухата сама по себе си е грозна, но поправима. че бетона и стъклото, колкото и да са "модерни", не изчерпват начините да се обитава този свят, когото красотата ще спаси, "само ако има кой да спаси красотата" (това последното е цитат, думи на Димитър Казаков)

:-)

"По-добре е да се изхабиш, отколкото да ръждясаш" (само дето не знам кой го е казал)

в Бургас наистина има магия :-)

чудесни, rummi ! Много носталгични. Чудя се на този див местен патриотизъм. А иначе - знаем какво е станало и с Розенкранц и с Гилденщерн, но това явно не вълнува разярените юнаци ;-))) От Витоша по високо нема - да поналея малко масълце и аз ;-)))

снимките на къщата както са публикувани не ми харесват особено, въпреки че иначе не са с особено лошо качество.

добре, че в действителност не ми се налага да избирам между Розенкранц и Гилденщерн (добре че са коментарите да си видя грешката в името :-))), че като щяха да почнат едни колебания, едни съмнения :-)))

а за Витоша спор няма. често изкачвам планината и гледам на Еверест отвисоко :-)))

http://www.webcafe/lifecafe/zhivotat/id_829870386/slide_7_Umirashtite_sgradi_na_Varna