тази година направихме едно кратко носталгично море на мястото Ахтопол, където преди 15 години живяхме щастливо четири дами на различни възрасти - мама, аз, дъщеря ми и племенницата ми. пак бяхме четири, но вместо мама  дойде сестра ми.

 вместо в бунгало отседнахме в хотел. вместо с автобус пътувахме с автомобил. всичко останало си беше същото и ако беше дошъл племенника ми, зрял единадесетокласник, пак щеше да ми каже с укор: "Лелче, порасни!" но, казано честно, аз нямам такива планове. точно затова ще сложа в този пост две снимки - едната от днешния фар незабравен, който никога няма да чуе нашето "Сбогом!" и скалите пред него преди XXL години. четиримата кацнали отгоре сме мама, татко и аз и сестра ми.

Къде си, младост?
Къде си, детство?

а и спомени създаваме и тепърва ще създаваме :-)

Трябваше да има и една снимка от актуалното летуване в Ахтопол....щеше да е интересно. На същата скала.

ще кача това-онова в някой следващ пост.

и местата на които можем пак да се завърнем
Поздрав!

и хубавите хора :-)

XXL , това колко беше?

какви въпроси задаваш само :-)))

е, добре, ще си призная - две години след песента на Емил Димитров :-)))

По онова време братовчедка ми много си падаше по Емил.
Пък аз малко си падах по другата ми братовчедка.

за въпроса :-)))

по Емил си падаше една от лелите ми, имаше всичките му плочи и ги въртеше без почивка, та аз тогава нямах чак толкова топли чувства :-)))

да пуснеш снимка на братовчедката ;-)!

погостувах ти и усетих вълните на вълнението

прочетох коментара ти и ме облъхна топлина.

снимките след време избледняват, но хубавите спомени остават .....

...това е толкова хубаво, а аз тази година пропуснах морето!

@ magity, а с нас пък какво става... побеляваме като снимките и евентуално натежаваме... от спомени :-)))

@ анонимен, как можа! да не се повтаря!