Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2008 11:36 - 5ko.come - част 5
Автор: rummi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 00:15


На Петко му притъмня още повече пред очите и докато преди там беше мрак, сега падна плътна, гъста и непрогледна чернилка.

 

-Да - изблея той.

 

-         Проявявам интерес – продължи гласът и Петко тъкмо щеше да се изпусне, че е нает, когато гласът продължи – за съботен и неделен съпруг, който да може да пътува до провинцията на гости на мама и тате.

-         Провинцията? – повтори Петко, за когото този начин на разговор взе да става навик или по скоро сламка, за която да се ловне като удавник.

-         Разноските са за моя сметка, разбира се. Пътни, дневни, а престоя е у мама и татко. Условията не са луксозни, но са добри.

-         Добри! – повтори Петко.

-         Е, тоалетната е на двора, но тате прави страхотна ракия, а салатата е от домашни зеленчуци. Яйцата са от кокошките на мама. И изобщо...

-         На мама...

-         Чакайте, кога ви е удобно да се видим?

-         Ми...

-         Най-добре по-скоро. След час?

-         След час.

-         Къде?

-         Къде?

-         Ами пред банката на “З”. Или  не, по-добре влезте вътре, елате на гише Информация и кажете “Може ли да говоря с инспектор Илиева”.

-         Илиева?

-         Илиева.

-         Добре, каза Петко, и чу как връзката прекъсна.

 

Банка, помисли си Петко. Значи така, по пантофи, няма да стане... Отвори гардероба. Там хващаха прах и молци няколко костюма от едно време, когато носеше костюми. Какви точно носеха сега не му беше много ясно, но и да му беше ясно – полза никаква. Избра най-тъмния, с който едно време ходеше по банкети, изрови и риза и набързо хукна към мястото на срещата.

 

Откакто за последно беше влизал в банка нещата явно се бяха променили. Стъклената врата пред него се разтвори сама, и пред краката му се просна лъскав мраморен под. Някъде в далечината имаше гишета подредени в полукръг и Петко се напрегна да разпознае информацията. Не че успя, но една служителка се втурна към него и с подозрителен и май леко враждебен вид, и като на сервитьорката в местната кръчма, която не очакваше от него да си плати сметката, камо ли да даде бакшиш, изсъска: “Мога ли да ви помогна?”

 

-         Информация – прошушна Петко.

-         Информация ли? – заряза и остатъците от учтивост служителката. - Каква по-точно?

-         Ми... замънка Петко – Илиева...

-         Илиева? Илиева – извика тя и празното в момента фоайе прокънтя.

                                                                                 ***


... следва продължение ...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rummi
Категория: Други
Прочетен: 593813
Постинги: 203
Коментари: 1459
Гласове: 13702