От няколко дни живея в състояние на информационно затъмнение (self-inflicted). Реакция на организма, следствие от стереотипа "когато гръм удари, как ехото заглъхва", повторен многократно от възникването на демократичния модел на управление по нашите земи през миналия век, та чак до наши дни.

За какво иде реч? Ами, просто е. Възниква НОВИНА. Ясно откъде. Някой пак е разбъркал чорбата (или помията, по избор) и започва да смърди. Нетърпимо.

Първо настава ТИШИНА отгоре и неистов шум отдолу. Докато слоя на обществото, наричан за по-кратко "горен" (колкото и да е невярно) мълчи, то този, отдолу (наричан така за по-обидно, за да си знае мястото) започва да пищи неистово: Shit! Shit! Shit!, включва лайномета на MAX, а в даден момент се намесва и опозицията, която иска оставка за XXL-ти път, предполагам, с надеждата и този път да не мине. Само предполагам. Междувременно тишината, която лекува, свършва и по всички медии излизат облечени в марково облекло индивиди (виж "гардероб" в края на емисията и не си въобразявай, гражданино и/или селянино с колелото, че рекламират гардероб, в който половинката ти да си скрие любовника от тебе). Какво казва човека с костюма? Естествено, че няма нищо общо с всичко ТОВА, а е под въпрос има ли изобщо ТОВА, с което да си има нещо общо. Оттук нататък следва заглъхването. От количеството паднал shit на квадратен метър политическата почва се е наторила богато и на нея никнат красиви политически цветя.

И аз пак си включвам телевизора. Бавно.

Зачем спешить? Впереди идет такой же сильный дождь.(на руски, от уважение към по-стария брат)

And it"s hard and it"s hard and it"s hard and it"s hard
It"s a hard rain"s a-gonna fall (на английски, от уважение към по-младия брат)

Накрая ще уважа председателстващите Европейския съюз и скъпите на сърцето ми красиви братя с едно признание: vous etes чайе шукарие.

Слушам само радио! Чета интернет новините, но и там е съшата смрад!
Вони та се не трае!!!!!!

хвърлям котва в блог-пристана. същите новини, но през погледа на живи хора с нормални реакции и най-вече - с интелект. да са живи и здрави!

Споделената болка, по-лесно се понася!

като стремящ се към ефективност човек, жадувам да споделя щастие - защото споделеното щастие е двойно щастие :-)

Прочетох поредния Ви постинг и в съзнанието ми изплува думата „памфлет”. Веднага се сетих за „Политическата зима” на Христо Ботев. Заключенията, които правите днес се същите, които прави и този човек преди повече от 100 години. Нищо ново. Има една единствена промяна и тя е че днес ние сме по алчни и по завистливи.

стремежът към справедливост е вечен, поради което се надявам и след 100 години да е жив.

за алчността и завистта не съм се замисляла много, те са по моему страдания и произлизат от нещо. не завиждам на алчните и завистливите :-))))

Болестите са много разпространени. Както казва един голям специалист по въпроса - Махатма Ганди: "На земята има достатъчно ресурси да задоволят потребностите на хората, но не и за да задоволят тяхната алчност".

да съм лишена от алчност и завист. предполагам, че имат много проявления.

така или иначе, по мое мнение всичко, което един човек може да притежава, се съдържа в самия него. в този смисъл, най-много ценя инвестициите в хора.