Защо не съм и аз поет,
                                                                                                  поет като Пишурката?
                                                                                                   Ех, че ода бих написал
                                                                                                   на баба си на хурката!
                                                                                                                             

на 25 май си открих този блог без ясната идея какво ще пиша в него. нямам "писателски" опит, но като познавам себе си и знам какви ги дрънкам, очаквах от себе си нещо веселяшко, нещо лежерно, нещо малко куку, или поне злободневно.

но... изненадах себе си. честно казано, не съм очаквала да пиша за мъж на име Петко, обаче той се пръкна и все да си живее, и да си иска своето - все едно блога е негов, а не мой. не знам дали злобата ми е дефицитна, обаче и темите от днешния ден не ме вдъхновяват - колкото и да се опитвам да си представя, че става нещо ново, то ми звучи познато до такава степен, че съм досадна и на себе си като си разсъждавам по случващото се напоследък. наблюдавам се отстрани (доколкото мога), гледам се укоризнено и си казвам: "пак ли?"

когато отворя прозорец за нов постинг, най-често мислите ми потеглят назад във времето. не с носталгия. колкото и до болка понякога да ми липсват хора, улички, сгради, взаимоотношения с минала дата, аз много добре разбирам, че миналото си е минало. да живея в настоящето ми харесва - не защото то само по себе си е такава прелест, а заради онова усещане да преживея нещо различно, да видя нещо неочаквано, да живея на същото място, но при други условия. и с други хора.

живота ми се сложи така, че почти на всеки 5 години "добри хора" организират ту кризичка финансова, ту политическа, ту и двата, а на моменти предлагат и бонуси. и след всяко едно подобно събитие приятели, познати, роднини поемат на път навън. защото да, управляващите трябва да живеят, но управляваните също имат това право. оставам си аз в социален вакуум, сближавам се с нови лица, и броя до 5 (години), когато отново всичко се повтаря.

сигурно затова така често преживявам спомените си за баба, за дядо... защото те по своя си начин остават винаги с мене и не ме напускат. защото бяха преживели трудни времена, но заедно с това умееха да излъчват спокойствие и сигурност, като тих пристан, в който да пусна котва - без да спирам да мечтая за бурното море.

та засега май трябва да приема музата, която ме родее с Пишурката...

Банално, но си е така. Завиждам на колегите от блога, които всеки ден сядат и пишат и в огромния брой от случаите го правят добре.
Мен трябва да ме впечатли фраза, мелодия, спомен, събитие и тогава бързам да ощастливя останалите съблогъри с прозрението си.
Все пак блога е отдушник на проблемите ни. Другите могат да четат, могат и да не четат. Ако нямаше къде да се словоизливам сигурно щях да се превърна в досаден и мърморещ мъж, баща, дядо :)
Та така... Пиши си каквото ти дойде, кефи се, пък каквото хурката покаже :), а за петилетките не му мисли - нали се приближаваме към Него по възходяща спирала...

може да покаже вярната посока :-))))))

Пиши си за да попрочитам нещо и аз и да си спомням като теб, защото и мен нещо спомените ме блъскат като съща пенсионерка. Утре ми се налага да посетя родният си град, в който не съм ходила май около 2 години. Там ми останаха майка ми и сестра ми. Политиците - тези весели, забавни хора със странно чувство за хумор - направиха така, че да нямам нито приятел, нито дори съученик останал там. Обаче Руми, поне не ни е скучно, нали? Поздрави.

живеем в интересни времена. единственото, което ме притеснява, е че живеем в "негатива" на случването - т.е., "интересно" е не защото нещо се случва, а заради неслучването.

поздрави на родния ти град и близките ти хора от мене.

:-)

не, не, не можеш да минеш толкова лесно:))) Очаквам по-куку и по- gay:)))
Сърдечни поздрави!

и на мене ми се ще да изкукам, обаче в тази куку среда глеам да поддържам баланса и даже съм станала "опасно нормална", по думите на една приятелка психоложка.

но... все още има надежда да се върна към "нормалното" си състояние.

има нужда от Cucu?! :)) Изкуквайте на поразия и да не Ви пука! Аман от строго гледащи хора, търсещи в теб и те не знаят какво, бъдете себе си и им теглете по една майна на сивите!

както се пееше в една песен - "нормалните не оцеляват"; в една друга "you will never survive unless you are a little crazy".

та то се оказва и животоспасяващо всъщност да си куку.

:-)))))))

На всеки понякога му доскучава от собствения му образ. И на мен постоянно ми се раждат някакви идеи, а после въображаемият лист бива въображаемо смачкан и изхвърлен в бездънното въображаемо кошче за безполезни идеи. Не може всяко писание да е кандидат за колекция "Световна класика", а и тук никой не иска това. Идеята на блога е да си излеем мислите, независимо какви са. А ако не ни се пише, това също си е наше право. Така че пиши, каквото ти е на сърцето и не се притеснявай.

без лаврите на световен класик :-)))))))))), ама няма как, трябва да се живее.

озадачаващото е разминаването между това, което си мисля че бих направила и това, което правя всъщност. което пък от своя страна е приятен повод човек да продължи упражнението и да види докъде ще стигне.

благодаря за коментара и окуражителните думи. шъ съ стараем да пишем, четейки директно от сърцето :-)

красив живот пожелавам - скроен по мярка и ушит от майстор-шивач!