Днес се сетих за Ицко...

 

Завършил вътрешна архитектура, на него възложихме честта да ни сглоби спалнята в далечната 1990 година, зимата. Случаят, когато с бъдещия ми тогава съпруг спахме една нощ в неговата стая и му разтрошихме леглото още му държеше топло, затова пристигна натоварен с допълнителни укрепителни елементи, сред които една въздебеличка греда.

 

Семейното ложе плюс гардероб за нула време преминаха от кашоново в  паралелепипедно състояние, с ръбати издадености. Стил вампир, особено кръвожаден в нощните часове. Но ония времена раждаха такива мебели, а и хора.

 

Ицко приключи с благородната си мисия, метна се няколко пъти върху спалнята като импровизиран тест за издръжливост, хвърли последен недоверчив поглед към мебелта и седнахме около масата. И там, докато оглеждаше подозрително последните постижения на кулинарното ми изкуство и се колебаеше с кое точно да рискува първо, ни разказа как протича един нормален негов ден.

 

„Ставам в 5. Къпя децата, правя закуска и събуждам съпругата. Целувам ги и излизам. Колата ми е такси и сутрин карам един съсед на работа, а след това отивам в Х. Там отглеждам прасета – слагам им да ядат, вадя си сгъваемото столче и флейтата и репетирам за вечерта. Свиря в ресторант. И да знаете – най-благодарната публика е свинската публика. Като започна да свиря, зарязват яденето, скупчват се плътно около мене и притихват – само от време на време въртят опашчици. От свинарника отивам на работа – до 5. След работа с таксито първо разкарвам двама-трима колеги, а след това – три балерини. Те танцуват в заведенията, в които свиря. Толкова са слабички, че се побират и трите на задната седалка заедно с костюмите. Като ни приключат ангажиментите, връщам ги до тях и се прибирам в къщи. Е, и на другата сутрин пак ставам в 5, къпя децата, правя закуска...”

 

Ицко най-после направи цивилизационния си избор и набоде едно пане. Всъщност, карфиол пане със сос тартар.

 

Отдавна Ицко не живее тук. Вятърът на промяната изду платната на живота му към друг континент.

 

Въпрос на преход. Но и на посока.

който знае какво иска и как да го постигне!
Колко много такива напуснаха...

избуя, понякога в странни форми и дейности, но все пак - свободна и жива. после избуя мутренския бурен и я задуши. катапултира "живите" хора навън от страната.

Да, наистина хората разбраха, че е по-добре да са чистачи в чужбина отколкото носители на свободната инициатива в България. Като чистачи навън успяват да се изхранват, успяват да помагат на близките си тук и успяват да живеят в подредени страни. Ето идея за нов почин в българското образование - да произвеждаме все повече и по-качествени чистачи и миячи. Аз също мното тъгувам за всичките ми близки, които не са тук. Прекрасни, добри хора и родители, които ще посеят ново и добро поколение, но за жалост не в България.

а тук все още няма поле за свободна инициатива.

При това което разказваш за Ицко, това последното като коментар за него е излишно и не е в контекста!Умееш да разказваш истории:)))

cocolina? горе в текста или долу в коментара?

"Може би беше разбрал, че ако НАИСТИНА му се работи, просто няма какво да прави тук"
Ама според мен той много работлив тоя Ицко бе, как така го направи тоя извод:)))))) Поздрави!:)

точно това изречение го добавих след като написах текста. и на мене ми боде очите - вярно ще го трийна.

10х за помощта.

хоп! трийнах го. :-)

бях пуснала нещо от серията която си избрала, само че за пърдящия сладък хипо:), няма да го повтарям, а те поздравявам с друга песничка , която си е също много свежа!http://www.youtube.com/watch?v=3cVG9gsozBE