2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 3519 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:13
Едва беше направил няколко крачки, когато Илиева го застигна, отвори прозорчето на колата и започна да се дере така неистово, че в нея втренчиха поглед циганката метачка, дето вдигаше прах до небесата с една иначе чисто нова метла на дървена дръжка; всички до един стоящи на една спирка на превозно средство някакво; да не говорим за минаващите с жаден поглед към пазарището и връщащите се оттам с найлонови торбички. Едно дете писна в отговор, и даже един минаващ автомобил спря рязко, шофьора изпсува мръсно и продължи.
- Бързо! Качвай се! Не отзад! Отпред! Ама бързо де!
У Петко неочаквано сработи някакъв механизъм, заложен в него от казармата. Той се метна на предната седалка като войник в засада по време на спасителна операция в хеликоптер и замря за миг, а после се обърна към Илиева и се усмихна криво.
- Сега се сетих! – продължи да крещи тя, все едно той беше от другата страна на улицата, а не почти до нея. - Мама и тати са били у нас! Познават обстановката! Идваш веднага с мене! ...
Тук упражнението със сработването на отколешни инстинкти се задейства отново и по силата на автоматичното изключване на звука на говореща жена, дремал от приключването на брака му чак до сегашния момент в някоя гънка на сивото вещество, Петко просто спря да чува. Ама нито звук. Виждаше ясно, до последния детайл движещите се устни с леко размазано червило цвят вишнев, косъмчетата по горната устна – изрусявани наскоро, избягаше с почти невидими ловки движения пръските слюнка и само и единствено интуитивно долавяше моментите, в които да каже: „Ъхъ.” Или: „Е, разбира се.”
Така не след дълго (а имало било задръствания) Илиева рязко спря пред пет-шест етажна кооперация „ново строителство” в ослепително розово кюлотен цвят, грейнала с тръбите в злато по балконите.
...следва продължение...
Супер! Не съм се смял така отдавна. Голяма история, голям майтап....давай, допиши я, моля! :-)
Владо.
поздрави!
ех, щеше да е компли- ако бях някой...с име, пък аз съм просто един ...нереализиран драскач...хихихихихихии...
Ей, да довършиш разказчето, че го чакам кат, топъл леб! :-)
Бог да те пази.
Къде е продължението?
Ще ти държа сметка, докато го напишеш! :-)
Какво- да не ти е секнало вдъхновението? Музата избяга ли, какво ? :-)
Наистина ми харесва списването ти и чакам моят приятел Петко с новите му подвизи.
Владо.
непременно ще си го продължа, много си го харесвам.
Макар, че нямам нужда от сваляне на килограми, но то си едно прочистване, на тялото и духа!