Така ме питаше през почти равни интервали от време баба ми Румяна. „Не те питам колко любовници имаш – уточняваше тя – любовници можеш да имаш колкото си искаш, обаче от тях никаква полза. Аз те питам колко са ти кандидатите, сериозните.”

  Всичко това – когато още не се бях задомила и според баба ми течеше някаква кампания по набиране на кандидати, подбор на най-сериозните, увенчана с удостояване на единствения и неповторимия с първа награда – ръката и сърцето ми.   Диалога по темата го поднових аз, предизборно. Баба ми отдавна отпърха като младо момиче към оня свят и, да си призная, не знам какви ги върши там. Но пък се чувствам длъжна да й кажа:   - Бабо, нито един сериозен кандидат нямам. Като се замисля, любовници – също. Всеки ме иска всичко на всичко за единия изборен ден. Да му пусна бюлетина и после да ме зареже. И не само. Да ме дои и използва 4 години както му скимне. Какво да правя? Кажи ми, бабо, спешно е!

Баба ми като станах на 18 /11 клас/ ми каза, ти няма ли да се жениш вече?! Почна да ми подарява чеиз-а.. ужас!!! :)

не ми подари чеиз. опита се да ме убеди, че трябва да го избродирам собственоръчно :-))))

Съчувствам ти :)

и още нещо: а като няма полза от любовниците, вреда има ли? :-)))

Вреда от любов/ници/ е малко вероятно да има... Освен,ако не са зарязани такива :)

Колко съм тъп, такъв кандидат искаш ли?

lubara, всичките ти опити да изтръгнеш от мене "не искам" са неуспешни :-)))))))) искам!

Много мe разсмя, много!