Като ми остане свободно време, мили дами и господа, си позволявам да мисля.  Днес темата ми за размисъл е по-широка и подсказана отново от телевизията. Това не означава, че ще пиша много.

Тръгнах оттам, че по Гергьовден чух добрата вест за откриването на нови и възстановяването на стари православни храмове. Добрата вест дойде с друга, не така добра – че в тези храмове няма кой да служи.

Това автоматично ме препрати към новите и модерни болници и подменените дограми в училищата, както и към хотелите в цялата страна. Където в първите вече болезнено се усеща недостиг на сестрински персонал, във вторите все по-масово работят пенсионирани педагози, а третите са почти изцяло лишени от обучен персонал.

Изводът за мен е един – към настоящия момент, тук и сега, църквата и държавата не развиват насъщните за обществото сфери -  духовната, на здравеопазването, образователната и туризма.

Те просто дават едно рамо на СТРОИТЕЛНИЯ БИЗНЕС.

Но! Църковната сграда сама по себе си е просто паметник на културата, ако вътре не стои пастира. Лечебниците са просто приют с легла за страдащи без доктора. Училището е опразнена от мисия територия без учители. Хотелите са несръчно украсен бетонен бункер без гостоприемството на персонала.

Каквото сеем, това никне. Растеж има там, където има инвестиции. Където няма – полето опустява и по него вятърът влачи само тръни.

„Вече ги няма онези светли свещеници, всеотдайни доктори, учители възрожденци, гостоприемни българи...” Ами да, няма ги. Те върху бетон не никнат. Те покълват от благодатната почва на общество, устремено към духовни стойности, здрав живот, просвета и култура, желание да служи и услужи. И от далновидното управление на водачи, които разбират коя е най-важната инвестиция – тази в човешкия капитал на една нация.

Да, капитал сме. Но в нас не се инвестира. Нас ни „харчат”. А като има разход без приход, салдото е отрицателно. Или (нека се изразя модерно и ляво по нашенски) – излизаме на червено.

(P.S. По едно време имаше идея да внасяме китайци. Това между другото е идеална мярка за борба с пренаселеността на планетата. Значи, внасяме китайци на малки траншове и те на наша почва, подложени на нашите условия за нула време ще се стопят. След което – пак внасяме. И така нататък. Ако се проучат статистическите тенденции за намаляване на българското население, много лесно ще изчислим за колко точно време можем да видим сметката на Китай – с едно просто откриване на нови работни места.) 

Много е опасно да поканим китайци .Те икога няма да си отидат от България.А и тук ще се плодят на воля и без законови ограничения.
О 1989 год до сеганяма умрял китаец,който да епогребан в бълг. гроище....

документите се ползват за други техни сънародници.

гледала съм и чела филми за китайските общности в Унгария, например, където те са добре приети.

иначе послеписа в поста ми не е много сериозен. струва ми се, че едва ли имаме нужда от внос на човешки ресурс отвън - по-скоро имаме нужда от грижа за нашия вътре.