От всички възможни видове обвързвания, най-сериозно се оказа това с мен самата.

С времето връзката ми става все по-щастлива и ми носи все повече удовлетворение.

Само се чудя чудя защо - дали се познавам по-добре, или пък съм се примирила?

Дано не е някаква разновидност на мързел или самозаблуда.

не отлагай!Отговори си на въпросите,които си си задала,и ще разбереш положението!Поздрави!:)

а за една неприсъща "ленивост" да приемам нещата около себе си по начин, който не ми е бил присъщ преди.

благодаря за съвета.

поздравления!Приятна вечер!:)

Независимо от това дали ще те последва някой. )))

понеже ми е нехигиенично да лъжа ще си призная, че и дългите ми връзки с други хора не са малко. меко казано. но пък с никой друг не съм била през абсолютно целия си живот, освен с мама, тати, лелите, чичовците, техните приятели и роднините...

И ти благодаря най-вече за предположението, че съм на прав път. Ей в това най-вече се съмнявам :-).

Просто се учи от грешките си и за друго да не ти пука. Никой не е избягал от себе си.

то, от една страна, едва ли ще мога да я карам както не мога :-). от друга, ако я карам както мога, няма да изобилства от грешки ;-). виждаш в какво положение съм.

благодаря за смелостта, която ми вдъхваш.