2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1704 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 00:13
Петко Карасульов се събуди с ясното съзнание, че е стигнал дъното. От едно 2-3 години вече никой не желаеше нито тленното му тяло, нито безсмъртната му душа. Преди време от време на време се случваше да намери подслон, салата, ракия и любов при някоя дама, жадна за мъжко присъствие. Или секта да се пробва да грабне душата му за свои цели срещу кат дрехи втора употреба и храни с изтекъл срок на годност. Но сега...
Да си намери работа – и това беше идея, но... само идея от пет-шест години. От бюрото по труда упорито му обясняваха, че би имал шансове, ако е едно 15-20 години по-млад, не така образован и изобщо, не ставаше. Вече дори и да станеше, Петко не беше съвсем наясно дали щеше да си спомни точно как се ходи на работа и какво се прави там.
Така че спешно му трябваше изход, сега и веднага и без отлагане, защото един мъж колкото и претенции да отхвърли, от каквото и да реши да се лиши, колкото и желания да потуши, все му оставаха непреодолимите потребности да седне пред телевизора с чаша студена бира, ракия, водка, джин или уиски – ако падне; с паница салата, чипс, бадеми или каквото там се намери, и да следи с жаден поглед как играчите по футболното поле леят пот, съдията надува бузи, а през почивките от рекламите изскачат жени с такива гърди, крака и всичко останало, че очите на Петко за миг излизаха от орбитите си като чифт пулсиращи билярдни топки.
Да, да, ама и това безобидно и евтино занимание изискваше инвестиции, каквито Петко не можеше да направи. За момента единственото достъпно удоволствие със съмнителна, но все пак стойност, беше един онзиденшен вестник, забравен от индивид Х на пейката пред блока. Петко преодоля мързела си и се зачете в една статия някъде по средата, където нямаше наакано от гълъби, кръгове лютеница и други недостатъци.
Беше статия, от тъпа по-тъпа, и то за жени – да не повярва човек, но те на днешно време градели кариера и не им оставало време да свият семейно гнезденце и да изпитат уюта на семейния живот със съпруг и всичко останало. Поради което ги тресял стреса и страдали до скъсване вечер, когато все пак се приберат и заварят тъмните и самотни стаи на луксозните си жилища.
За жените Петко от известно време, както стана на въпрос, знаеше само , че се стискат и една бира да почерпят, камо ли да се стигне до там да се завъртят край печката и да извъртят я кюфтенца, я пържени картофки поне. А то виж каква била работата. Брей! – изплю се Петко и макар че умът му още се плетеше около ей тези мисли за жените, премина към хороскопа си за деня. Той този ден беше минал, но така и така при него всичко идваше със закъснение или никога, така че Петко без колебание се зачете да разбере какво му носят звездите.
Остана доволен – внезапно прозрение щяло да промени живота му. М-да.
***
...следва продължение...